Британски журналист тръгна по следите на Дракула в Румъния; събира информация за Бела Лугоши - актьорът от първия холивудски филм за вампира

Александър Йорк е от Великобритания, живее в Унгария и е влюбен в Румъния. Бил е в Марамуреш, Констанца, Орадя, Клуж Напока, Сигишоара, Брашов, Синая, Търгу Муреш, Букурещ и още много други градове и места. 
“Аз съм роден в Нюкасъл, живея в Будапеща и работя като журналист и блогър. Пътувал съм до Румъния много пъти. Първото ми посещение беше в Тимишоара преди двадесет години. Това, което ми харесва най-много в тази страна, е, че е земна и истинска, а не разглезена или претенциозна. Общият ритъм на живот, особено в дивите райони, с редки дървени църкви от отминали времена, характерни къщи в стар стил, каруци, които се движат до магистралата, различни традиции и широки открити пространства. Да, голяма част от невъзмутимата Трансилвания предлага различен начин на живот в сравнение с по-лъскави места, което със сигурност обяснява защо британският крал Чарлз III също харесва този регион. Тъй като Трансилвания и Румъния като цяло не са прекомерно комерсиализирани и свръхразвити като голяма част от Западна Европа, винаги имам страхотно усещане за истинско приключение, което ме очаква, където и да отида”, споделя за БТА британецът. 
Любопитството му към пътешествията го отвежда в Лугож в югозападната част на Румъния, където е роден Бела Лугоши (1882-1956) - звездата от първия холивудски филм “Дракула” от 1931 г. На 14 февруари същата година кино лентата е показана за първи път във Великобритания. И до днес на тази дата светът празнува филма, наречен от някои “най-великата любовна история”, а от други “класика на ужасите”. Филм, който вдъхновява Йорк да се впусне в търсене на “истинския местен Дракула” - не онзи от класическия готически роман на Брам Стокър.
Всичко започва преди няколко години на Хелоуин, когато британецът случайно попада на оскъдна информация за тайнствения актьор в местна хроника.
“На връщане от поредно пътуване, преди да се отправя към Будапеща, реших, че на всяка цена трябва да посетя Лугож, който е близо до Тимишоара. Забележително е, че Джони Вайсмюлер, който за първи път изигра Тарзан в същата златна епоха на Холивуд, 30-те и 40-те години на миналия век, също е родом от този регион, от самата Тимишоара, но това е друга история”, казва с усмивка Александър Йорк.  
За съжаление не намира много за Лугоши в родния му Лугож, освен че успява да види името му на плоча на малка къща, заменила неговата собствена, която била разрушена и построена наново преди години, превърната по-късно в магазин. 
“В градския музей има няколко фотографски експоната, а местното кино е кръстено на него. Но освен тези символични знаци на почит, няма какво повече да се намери за актьора, който напуска града преди Първата световна война”, отбелязва Алекзандър Йорк. 
Когато се връща в Будапеща, иска да продължи с проучването и се свързва с посолството на САЩ. От дипломатическото представителство го насочват към Унгарския холивудски съвет. Междувременно вниманието на британеца е привлечено от документален филм от 2007 г. на Флорин Йепан, филмов продуцент от Тимишоара. Лентата представя невероятна теория за успеха на майсторското изпълнение на Лугоши, което го е превърнало в ненадминатия Дракула.
“Филмът на Йепан започва с акцент върху ранния живот на Лугоши в типичния провинциален град, където селяни от близките долини идвали всеки уикенд, за да продават на пазара. Те носели не само стоки, а и истории, свързани с немъртвите. Една от тях гласяла, че когато близък умре, за да не се върне отново, в сърцето му трябва да бъде забит кол (както беше случаят с Дракула). Така че е възможно малкият Бела да е чул подобни приказки, докато е обикалял пазарите и те да са оказали силно влияние върху него. Може би именно това му е позволило да изиграе върховното въплъщение като Дракула, което светът все още помни, почти век по-късно”, обяснява Александър Йорк.
Един Хелоуин по-късно онлайн материалите по темата "Бела Лугоши" са получени от семейството на актьора в Лос Анджелис. Йорк влиза в контакт с тях и разбира, че планират да посетят наскоро открития в Будапеща „Музей на Мадам Тюсо“, където има восъчна фигура и на актьора, както и да посетят Лугож, за да се върнат по стъпките на дядо си и да представят най-новата книга на Лугоши, „Béla Lugosi – The man behind the cape“ от Робърт Кремър.
“Надявам се, че през 2024 г. ще се появят повече новинарски истории, но единствените физически връзки, свързани с Лугоши, които реално са останали и е възможно да се изследват, са местните театри. Бела напуска Европа с кораб през 1919 г. След като пристига в Ню Орлиънс, първият му театрален пробив е на Бродуей в Ню Йорк. Според градските легенди, за които се говори и до днес, изпълнението на Лугоши е било толкова майсторско, че публиката пищяла и се криела зад столове, когато този хипнотичен трансилванец се появявал пред нея”, разказва Александър Йорк.