До края на 2026 г. българската част на Вертикалния газов коридор ще бъде напълно готова за експлоатация, каза посланик Радко Влайков

До края на 2026 година българската част на Вертикалния газов коридор ще бъде напълно готова за експлоатация, каза в интервю за румънската телевизия b1 посланикът на България в Румъния Радко Влайков. Той участва в предаването „Check media” с водещ Разван Мунтяну. Дипломатът гостува в ефир заедно с посланичката на Гърция в Румъния Лили Евангелия. Основната тема бе Вертикалният газов коридор. 
„Този коридор е стратегически проект, който свързва държавите в региона, а неговото реализиране идва в изключително важен момент. Виждаме проблемите, произтичащи от руската агресия срещу Украйна, както и развитието на ситуацията в Близкия изток, затова трябва да работим и да търсим алтернативни източници на енергия и да гарантираме независимостта на нашите държави“, подчерта посланик Влайков. 
По думите му осъществяването на проекта ще гарантира дългосрочна енергийна сигурност и независимост, както по отношение на доставките, така и по отношение на транзита на природен газ за държавите от Централна и Югоизточна Европа. 
„Гърция, България и Румъния, заедно с Унгария, Словакия, Молдова и Украйна, както и инициативата на операторите на газопреносните системи на нашите страни, допринесоха за стартирането на тази инициатива. Това е един конкретен пример за многобройните възможности за сътрудничество между Гърция, България и Румъния в различни сфери“, добави дипломатът. 
Той припомни, че България е един от водещите инициатори и именно поради това е първата държава, която е започнала изграждането на отделните компоненти на Вертикалния газов коридор на своя територия. 
„Завършването на тези компоненти ще осигури техническата възможност газопреносната мрежа на „Булгартрансгаз“ - държавният газопреносен оператор на България - да осъществява транзит на все по-големи количества природен газ от различни източници към различни потребители в Централна и Източна Европа“, обясни посланикът.
Дипломатът информира, че се работи активно по три основни компонента на проекта, свързани с увеличаването на капацитета на междусистемните точки Сидирокастро-Кулата на границата между България и Гърция и Кардам-Негру Вода на границата между България и Румъния. 
„Първият компонент е така нареченият лупинг проект Кулата-Кресна. Той ще бъде реализиран чрез изграждането на нов високонапорен газопровод с диаметър на тръбата DN 700 и дължина приблизително 48 километра. Вторият компонент е газопреносното трасе Пиперево-Перник. Тук ще бъде изградена нова газопреносна линия, включително компресорна станция „Пиперево 2“ и автоматизирана газорегулираща компресорна станция в Радомир. Третият компонент е лупинг проектът Рупча-Ветрино, който се изпълнява на два етапа. Тук диаметърът на тръбата ще бъде DN 1200, в посока към Румъния, а дължината му ще бъде приблизително 61 километра“, информира дипломатът.
Той отбеляза, че изграждането на тези три компонента и тяхното интегриране в националната газопреносна система на България ще осигурят увеличение на капацитета за транзит на природен газ по маршрута Гърция-България-Румъния с между 50 и 70 процента. 
В отговор на водещия Радко Влайков коментира, че по този проект съществува пълен политически консенсус между основните партии в България и гарантира, че в настоящия момент няма никакви забавяния в изграждането на газовия коридор. 
„Всички тръби се доставят от Индия. Всички те вече са пристигнали на пристанище Бургас, а приблизително две трети от тях вече са доставени на самите строителни площадки. Това е сериозна гаранция, че до края на 2026 година българската част на Вертикалния газов коридор, включваща завършването на вече споменатите компоненти, ще бъде напълно готова за експлоатация“, каза още посланикът. 
Той изрази мнение, че Вертикалният газов коридор със сигурност ще привлече нови компании и нови доставчици на природен газ. 
„Според нашата оценка на резултатите от срещата в Атина договореният търговски подход въвежда нови тарифи, които превръщат коридора в изключително конкурентоспособна стратегическа енергийна артерия за Югоизточна, Централна и Източна Европа. Операторите на газопреносните системи за първи път ще предоставят пълния набор от продукти и услуги за резервиране на капацитет. Това е нещо ново и за мен, но смятам, че е изключително практично решение“, обясни дипломатът. 
В хода на разговора Радко Влайков акцентира върху отношенията между България и Румъния, както и за плановете за изграждане на нов мост при Русе-Гюргево.
„За нас е много важно да започнем да работим конкретно, не само като предпроектни проучвания, теоретичен подход и т.н., а за нов мост между Румъния и България, паралелно на стария. Това е много важен проект. И ако успеем да решим нашите административни и бюрократични проблеми до края на тази година или началото на следващата, реалистично е мостът да бъде готов през 2031 г., не по-късно. И какво по-добро от това да имаме тази скорост? Мога да сравня. Подписахме споразумение за моста при Калафат в края на 2000 г. и открихме моста за използване през 2013 г. Това не е подходящата скорост. Това е скоростта от миналото. Сега трябва да работим с друг ритъм“, подчерта той.
По думите му новият мост при Русе-Гюргево има финансовата подкрепа на програмата за военна мобилност на Европейския съюз. 
„Вече има и преговори, включително в рамките на НАТО, за мост при Силистра-Кълъраш, който ще бъде подкрепен от програмата за военна мобилност на НАТО. Но във всеки случай, тези локални проекти са част от нещо по-голямо – нашата свързаност“, убеден е посланикът.