Черна гора затвори три нови глави в преговорите за присъединяване към ЕС, Хърватия не даде зелена светлина за затварянето на четвърта

Черна гора затвори три нови глави в преговорите за присъединяване към Европейския съюз и вече има общо шест затворени глави, съобщи черногорската агенция МИНА. 
На междуправителствената конференция вчера в Брюксел бяха затворени глава 7 – Право на интелектуална собственост, глава 10 – Информационно общество и медии и глава 20 – Предприемачество и индустриална политика.  За балканската страна затварянето на тези три глави бележи значителен напредък, тъй като последната глава беше затворена през юни 2017 г.
В процеса на преговорите Подгорица е отворила  всички преговорни глави и досега имаше временно затворени три - глава 25 – Наука и изследвания, глава 26 – Образование и култура и глава 30 – Външни отношения.
Черна гора беше подготвена да затвори и четвърта глава вчера, но това все още не може да се случи поради възражения от страна на Хърватия. За отварянето или затварянето на всяка глава е необходимо съгласието на всички страни членки на Европейския съюз.
Хърватия все още не е дала съгласието си за затваряне на глава 31 – Външна политика, политика за сигурност и отбрана, която включва и добросъседските отношения, отбелязва хърватската национална новинарска агенция ХИНА.
„Това не е блокада. През всичките тези години Хърватия силно подкрепяше Черна гора от момента, в който тя започна преговори с ЕС. Има обаче конкретни въпроси, които не са от двустранен характер, а са хуманитарни и цивилизационни и следователно универсални“, коментира хърватският външен министър Гордан Гърлич Радман, който присъства вчера на срещата на външните министри на ЕС в Брюксел.
Гърлич Радман посочи, че една от причините за това Хърватия да не даде зелена светлина на Черна гора за затварянето на глава 31 е въпросът за лицата, изчезнали по време на война за независимост на Хърватия от Социалистическа федеративна република Югославия (1991-1995 г.), както и въпросът за компенсациите на военнопленниците. Според хърватския министър това са теми, които трябва да вълнуват всички в Европейския съюз, а не само Хърватия.
В началото на месеца Хърватия изпрати на Черна гора нон пейпър, в който представя изискванията си за разрешаване на няколко отворени въпроса, които според Загреб нарушават двустранните отношения,
Освен това отношенията между Загреб и Подгорица се обтегнаха, след като парламентът на Черна гора прие Резолюция за геноцида в Ясеновац в края на юни. В резолюцията се посочва, че сърби, евреи, роми, хървати и други народи са били измъчвани и убивани в хърватския концентрационен лагер Ясеновац от 1941 до 1945 г. Загреб оцени това като провокация и обяви трима високопоставени черногорски служители за нежелани лица в Хърватия, припомня Радио Свободна Европа.
Премиерът на Черна гора Милойко Спаич, който бе начело на делегацията на Черна гора на междуправителствената конференция в Брюксел, изрази надежда, че през следващите две години страната му ще успее да затвори всички останали глави в процеса на присъединяване към ЕС.
Според него това е била изключителна година за Черна гора по европейския ѝ път.
„Проведохме три междуправителствени конференции, получихме положителен доклад от Европейската комисия, приехме амбициозен план за реформи и план за растеж, осигурихме рекордно високи грантове за инфраструктурата ни – за магистрали, жп линии и др. Като страна кандидат Черна гора стана първата, която се присъедини към системата SEPA“, каза  Спаич, цитиран от черногорското издание „Победа“.
Той заяви, че очаква страната му да затвори всички останали глави до 2026 г. и да стане членка на ЕС до 2028 г.