Днес е световният ден на баклавата

Днес – 17 ноември, е световният ден на любимата на милиони хора в различни части на света баклава, съобщава турското министерство на културата и туризма. 
Световният ден на баклавата е празник на една вековна традиция, възникнала в Месопотамия, а днес почитана на всички континенти. Десертът се смята за един от най-вкусните в турската кухня, като освен неповторими вкусове, зад него се крие и богата история. 
Със своите хрупкави над 40 тънки кори, полети с шербет и пълнени с натрошени шамфъстъци, орехи или други ядки, баклавата е перфектният десерт за мнозина.
Приготвянето на баклава е усъвършенствано в кухните на високопоставените представители в Османската империя само от специално обучени майстори готвачи и тя е била задължителна част от менюто на тържества и церемонии. 
Предавана от поколение на поколение с традиционния си вкус и сложна рецепта, баклавата е неизменна част от всяка трапеза. Поднасянето ѝ по време на специални дни като сватби и всякакви празници е ценна традиция.
Известно е, че най-добрата баклава се прави в град Газиантеп, Югоизточна Турция. 
През 2013 г. Европейската комисия дава на газиантепската баклава статут на защитено наименование за произход, с което тя става първият турски продукт, вписан в този списък. Освен това, с вековното си кулинарно наследство, градът е част и от Мрежата на творческите градове на ЮНЕСКО в областта на гастрономията.
В Газиантеп приготвянето на баклава се предава от поколение на поколение. 
За да се постигне неповторимия ѝ вкус са необходими голям набор от умения, като внимание към детайлите и прецизност. Майсторите разстилат 40 или 45 слоя тънички кори, като ги пълнят с шамфъстъци и мажат с масло. След това десертът се пече в каменни пещи, а накрая шербетът се излива върху изпечените кори.
Въпреки че баклавата от Газиантеп е най-популярна, този десерт се отличава с безкрайно разнообразие на вкусове от всеки регион. Най-съществената разлика между разновидностите е в пълнежа. Във всеки регион пълнежът на баклавата се приготвя с наличните местни съставки. Тъй като Турция има обширна територия с различен микроклимат и местни продукти, съставките на пълнежа се различават във всеки край. Например в Газиантеп баклавата се пълни с шамфъстък, докато в Черноморския регион се използват лешници, а пълнежът от орехи е популярен в Централен Анадол. В района на Тракия пък се приготвя баклава с бадеми или със сусам, посочват от министерството на културата и туризма на Турция. 
Другите разновидности на баклавата носят различни имена в зависимост от формата и съставки. Наименованието на някои от другите видове идва от начина, по който се разрязват, например „havuç dilimi baklava“ (баклава, разрязана във формата на моркови), „midye baklava“ (баклава с форма на миди) и „bülbül yuvası baklava“ (баклава с формата на гнездо на славей). Що се отнася до съставките, „sütlü nuriye baklava” се приготвя с мляко вместо с шербет, „fıstık sarma baklava“ (пълнена с шамфъстък) и „ceviz sarma baklava“ (пълнена с орехи) имат огромно количество ядки в сравнение с оригиналната баклава, а „kuru baklava“ (суха баклава) съдържа по-малко шербет.