EК: Реформите в Сърбия са значително забавени, а съгласуването на външната й политика с ЕС е на най-ниското ниво в региона


В годишния си доклад за напредъка на Сърбия Европейската комисия (EК) оцени, че е налице застой и връщане назад в областта на върховенството на закона в страната, предаде националната телевизия РТС.
В доклада комисията потвърди оценката си, направена още през 2021 г., че Сърбия отговаря на техническите критерии за отваряне на Клъстер 3.
В документа се посочва, че сръбските власти продължават да провъзгласяват членството в ЕС за стратегическа цел, но въпреки известен напредък напоследък, са необходими надеждни реформи във всички области .„Очакваме Сърбия да преодолее застоя в областта на правосъдието и основните права и спешно да възстанови условията за свобода на словото и да преодолее ерозията на академичните свободи, както и да подобри изборното законодателство. Това е, което гражданите на Сърбия също изискват“, се казва в доклад, представен днес от комисаря по разширяването Марта Кос.
Комисията оценява, че поляризацията в сръбското общество се е задълбочила в контекста на масовите протести, които се провеждат в цялата страна от ноември 2024 г. насам, което според Брюксел „отразява разочарованието на гражданите, наред с други неща, от корупцията и възприеманата липса на отчетност и прозрачност, наред със случаи на прекомерна употреба на сила срещу протестиращите и натиск върху гражданското общество“.
В документа се посочва, че тази ситуация е довела до все по-утежнена обстановка, в която „разделящата реторика“ е причинила сериозно подкопаване на доверието сред обществените участници и вследствие на това значително забавяне на реформите и процеса на присъединяване.
Отбелязвайки някои скорошни развития, като например рестартирането на процеса на избор за новия Съвет на Регулаторния орган за електронните медии (РЕМ) и напредъка в законодателния процес по Закона за единния избирателен списък, Комисията отбелязва, че е необходимо да се направи повече.
В своя доклад Европейската комисия призовава Сърбия да направи повече, за да приведе в съответствие външната си политиката с тази на ЕС, като в документа се оценява, че в това отношение Сърбия е на последно място в региона.
„Всички страни в региона са напълно съгласувани с ЕС, докато нивото на Сърбия, макар и по-добро от преди, е достигнало до 62 процента съгласуваност“, обяви днес в Брюксел комисарят по разширяването  Марта Кос.
Докладът посочва и проблема с антиевропейските наративи в Сърбия, не само в медиите, но и сред „политически длъжностни лица, включително на най-високо ниво“.
„Сръбските власти трябва спешно да поемат отговорност за по-обективна и проактивна комуникация относно процеса на присъединяване на Сърбия и да противодействат на дезинформацията и манипулациите“, се казва в доклада.
Диалогът за нормализиране на отношенията между Белград и Прищина продължи, но вътрешнополитически проблеми и от двете страни попречиха на решителните стъпки към прилагането на Споразумението за пътната карта за нормализиране и Анекса за прилагане от 2023 г., заявява Европейската комисия в годишния си доклад.

Загреб

ХИНА: Малко над 1,7 милиона хървати са били заети през първото тримесечие според проучване на работната сила

Заетите в Хърватия през първото тримесечие на 2026 г. са били приблизително 1 706 000 души, което е с 19...

Подгорица

МИНА: Над 75 процента от гражданите на Черна гора са готови да променят навиците си, за да защитят околната среда

Над 75 процента от гражданите на Черна гора са готови да променят навиците си в името на опазването на околната...

Любляна

Словения отмени забраната за търговия с оръжие с Израел

Новото правителство на Словения отмени решение от 2025 г., с което се забранява износът и транзитът на оръжия и военно...

Никозия

Кипърската църква ще подпомага с 2,8 милиона евро многодетни семейства; децата ще получават пари до 18-годишна възраст

Кипърската църква отпуска 2,8 милиона евро за подпомагане на многодетни семейства, сключили църковен брак, съобщава кипърската телевизия "Сигма". Парите се...

Анкара

Турският президент обещава да търси отговорност от Израел за водените от него военни действия

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган обещава да търси отговорност от Израел за военните му действия в палестинските територии и...

Загреб

Хърватия отчита 168,5 млн. евро военен износ през 2025 г. при засилен контрол върху лицензите

Хърватия е изнесла военни стоки на стойност 168,5 милиона евро през 2025 г., докато износът на оръжия с невоенно предназначение...