Кафето - напитката, чийто аромат Турция е превърнала в изкуство

Във времената на Великите географски открития кафето е прекосило морета и океани, за да разнесе аромата си из Европа. Оттогава до днес то е неизменна част от нашия живот. Постепенното превръщане на кафето в "свидетел" на едни от най-важните ни моменти е вдъхновило творците да му посветят някои от най-красивите си стихове и песни или да гравират най-красивите чаши, в които то да бъде изпито. През 2013 г. турското кафе беше добавено към Списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.
В Турция казват, че една чаша кафе пази спомена цели 40 години. Зад този израз стои историята на почерпката с чаша кафе от еснаф към еничар. Легендата разказва, че веднъж еничарят влязъл в дюкяна на еснафа и пожелал да изпие чаша кафе. Оказало се обаче, че нямал пари и продавачът го почерпил. Минали години и един ден продавачът на кафе се озовал в затруднено положение. Пред него се появил старият еничар и му помогнал, напомнил му за някогашната почерпка и добавил: "Чаша кафе се помни 40 години". 
Световният ден на кафето, отбелязван на 1 октомври, е добър повод да си припомним тази история, а Музеят на кафето в Анкара – сред местата, където да го отбележим, защото е съумял да превърне вкуса и аромата на топлата напитка в изкуство. 
От везни за теглене на зърната и цилиндър, който се върти над огъня, докато ги изпече, през джезвета, които разнасят мириса на уют, и красивите сервизи, с които кафето се поднася, музеят ни кани на пътуване към XVI век, откъдето идват най-старите експонати във витрините. Като фон на това пътешествие звучат песни, посветени на кафето. 
„Обикаляйки музеите, си дадох сметка, че във всеки от тях има по някоя чаша или мелничка за кафе, която е използвана като декор. Замислих се, че във всеки музей има по едно парче от историята на кафето, но в Анкара си нямаме музей, който да я разказва“, обясни основателят и уредник на Музея на кафето в Анкара Мухаммед Мюджаит Челеби в интервю за БТА. 
Създаването на Музея му отнема 5-6 години, в които той обикаля търгове, базари и антиквариати, за да събере експонатите. Проучванията го връщат към навлизането на кафето в Турция и в Европа. Най-напред то идва в Истанбул през XV век, а през XVI век вече е прието от Двореца и се превръща в напитка, която е сервирана при официални събития. 
„Докато събирах експонатите за тази колекция, си дадох сметка, че всъщност Османската империя е цивилизация, свързана с културата на диалога и е превърнала кафето в част от него. Докато изследвахме и архивите, осъзнахме че за всички произведения, творци и творби – изходната точка са кафенетата в Османската империя. Те всъщност за затворени пространства, в които хората могат да създадат социална и културна среда“, разказа уредникът на Музея. 
Архивите пазят и сведения за това как държавните глави са си пиели кафето и за срещите, които са провеждали на чаша кафе. Това е още едно доказателство за значимото му присъствие в обществения живот.  
„Погледнете начина, по който лидерите пият своето кафе. Например: в официални документи е записано, че Мустафа Кемал Ататюрк е пиел на ден 16 или 17 чаши кафе с малко захар, а ако се върнем още по-назад, към архивите на султан Абдулхамид, ще видим, че той е пиел на ден по 36-37 чаши турско кафе без захар“, разказа Мухаммед Мюджаит Челеби. 
В Турция е прието кафе да се пие при официални и тържествени поводи. Пример за това е и традицията при искането на ръката на момиче. Избраницата първо трябва да направи кафе, а чак след това идва времето за приемане на предложението и поздравленията. 
А пътешествието из историята на кафето в Музея завършва с поднасяне на чаша турско кафе, която да запази за дълго топлия спомен от посещението у неговите гости.