Какво предвижда Пактът от Мека между Турция, Саудитска Арабия и Пакистан

Споразумението за взаимна отбрана между Турция, Саудитска Арабия и Пакистан, което накара някои да заговорят за създаване на сунитски вариант на НАТО, съдържа член, подобен на Член 5 от Северноатлантическия договор, който гласи, че външна въоръжена атака срещу една от страните членки трябва да се разглежда като атака срещу всички, като задължава подписалите страни да защитават суверенитета и териториалната цялост една на друга.
Споразумението между трите мюсюлмански сунитски сили, подписано на 7 август, беше внесено днес в турския парламент, за да бъде гласувано като част от процеса по ратификацията му. Пактът от Мека първо ще бъде обсъден от Комисията по външни работи на Меджлиса, преди да бъде подложен на гласуване в пленарната зала.
Преди гласуването в турския парламент целият текст на споразумението беше публикуван в турски медии и изданието „Мидъл ийст ай“.
Пактът се състои от 16 члена, като член 2 гласи, че ако някоя от страните стане обект на въоръжено нападение или военна агресия от друга държава или група държави, останалите участници трябва незабавно да ѝ окажат помощ, като използват всички възможни средства за взаимна подкрепа. Обхватът и характерът на помощта ще бъдат определяни въз основа на обективна оценка на необходимите мерки и с оглед на наличните ресурси, включително военни средства и способности.
В текста изрично се посочва, че сътрудничеството има за цел да позволи упражняването на правото на индивидуална и колективна самоотбрана, признато в член 51 от Устава на ООН.
Споразумението предвижда още сътрудничество в областта на отбраната, отбранителната промишленост и сигурността, обмен на разузнавателна информация, съвместно военно производство, трансфер на технологии и взаимна логистична подкрепа, включително доставки на оръжия, боеприпаси, гориво и резервни части.
Съгласно член 8 на споразумението ще бъде създаден Комитет по стратегическите политически и отбранителни въпроси, в който ще участват външните министри, министрите на отбраната и началниците на генералните щабове на трите държави. Комитетът ще заседава два пъти годишно, като домакинството ще се ротира между участниците.
Предвижда се и създаване на секретариат със седалище в Саудитска Арабия, оглавяван от генерален секретар с тригодишен мандат на ротационен принцип, като първият ще е гражданин на Пакистан. 
Документът предвижда възможност и други държави да се присъединят към споразумението, като условията за това ще бъдат определяни с консенсус от първоначалните участници.
Споразумението подлежи на ратификация съгласно процедурите във всяка от трите държави и ще влезе в сила след депозирането на последния документ за ратификация. То е със срок на действие без ограничение, като всяка страна може да се оттегли след изтичането на 10 години от влизането му в сила, с писмено предизвестие от най-малко три месеца.