Според изданието здравното министерство на страната незабавно е отнело лиценза на обекта и е преустановило дейността му, а полицията е иззела над 14 хиляди видеоклипа, заснети със скрити камери в обекта.
В рамките на започнатото съдебно разследване са арестувани собственикът на центъра и лицето, монтирало скритите камери.
По думите на експерта по киберсигурност Осман Демирджан, цитиран от медията, мащабът на иззетия архив показва, че не става въпрос за единичен случай, а за организирана престъпна схема за търговия с лични данни и неправомерно придобито съдържание.
Пред вестника Демирджан пояснява, че разпространението на подобни материали отдавна не се ограничава само до т.нар. „тъмна мрежа“ (Dark Web) и все по-често престъпни организации използват за пласирането им затворени групи в популярни приложения за съобщения и социални мрежи.
„Схемата обикновено започва с безплатно споделяне на малък брой изображения, за да се привлекат купувачи. След това се предлагат платени абонаменти, единични продажби или достъп до цели масиви от файлове. Често купувачите препродават съдържанието, което създава вторична и третична мрежа на разпространение“, посочва специалистът пред „Хюриет“.
Според Демирджан изземването на физическия носител или камера не гарантира пълното унищожаване на архива, тъй като записите могат паралелно да са прехвърляни към облачни сървъри или бази данни извън страната.
Относно откриването на скрити устройства в обществени или частни пространства – като съблекални, пробни, козметични салони или хотелски стаи – специалистът препоръчва на първо място щателен визуален преглед на подозрителни предмети като адаптери, контакти, сензори за дим и часовници. Той предупреждава, че масовите мобилни приложения за откриване на камери не са напълно надеждни, а в някои случаи резултатите от тях да бъдат подвеждащи.
При съмнение за намерена скрита камера експертът съветва гражданите да не докосват и да не демонтират устройството, за да не унищожат ценни уличаващи доказателства, като пръстови отпечатъци и серийни номера, а незабавно да информират правоохранителните органи.
В Турция законодателството за защита на личните данни и разпоредбите за лечебните заведения строго забраняват поставянето на камери в помещения с висока степен на поверителност, отбелязва изданието и цитира Демирджан, според когото контролните органи трябва да задълбочат техническите си проверки, като при инспекции следобед не просто се броят физическите камери, а се прави пълен одит на IP адресите и мрежовия трафик на обектите.