ХИНА: Чуждестранните работници в Хърватия се сблъскват с езикови пречки и дискриминация, показва проучване

Липсата на владеене на хърватски език и на мотивация за изучаването му, пречка за по-лесната интеграция в обществото, заедно с дискриминацията от местното население са сред най-големите предизвикателства, пред които са изправени работниците в Хърватия от далечни азиатски страни, предаде хърватската агенция ХИНА, позовавайки се на проучване, представено днес.
На конференцията „Миграция, пазар на труда и интеграция: Хърватия утре“, организирана от Хърватската асоциация на работодателите (HUP) и Института за изследване на миграцията, беше представено проучване, което изследва качеството на живот на чуждестранната работна ръка в Хърватия.
Проучването е проведено през декември и януари сред извадка от 400 чуждестранни работници, от които 83% са мъже, каза Ива Тадич от института за изследване на миграцията.
Около 90% от интервюираните са на възраст под 40 години, като по-голямата част са от Филипините, Непал и Индия. Резултатите показват, че повечето участници са женени и без деца и са дошли в Хърватия предимно по икономически причини.
„Те идват тук, за да печелят пари поради трудните условия в родните им страни и 90% от тях изпращат пари обратно на семействата си“, каза Тадич.
Въпреки че нивото им на образование не е удостоверено, 90% от анкетираните твърдят, че имат средно или висше образование. Половината съобщават, че имат диплома за средно образование, а около 40% - за висше образование. Повечето са заети в сектора транспорт (особено услуги за доставка) и хотелиерството, като 78% са заети на пълен работен ден.
Един ключов проблем, отбеляза Тадич, е, че 70% от чуждестранните работници в Хърватия не говорят езика и го учат директно по време на работа. Само 8% твърдят, че говорят свободно хърватски. Над 90% възнамеряват да останат в Хърватия поне десет години, а мнозина – до пенсиониране.
Повече от половината от анкетираните планират да доведат семействата си в Хърватия. По отношение на физическото и психическото здраве 66% съобщават за високи нива на стрес, главно поради чувство на дискриминация или отхвърляне от местното население. Седем процента съобщават, че имат проблеми с психичното здраве. Трябва да се отбележи, че 87% смятат, че имат право на същото качество на живот като хърватските граждани.
Помолени да оценят качеството на живота си в Хърватия по скала от 1 до 10, анкетираните са дали средна оценка 4,2.
Икономическият растеж зависи от чуждестранните работници
Садмир Хошич, вицепрезидент на Асоциацията на малките и средни предприятия HUP, каза, че Хърватия е изправена пред нов феномен с пристигането на голям брой работници от далечни страни, които трябва да се интегрират в обществото, а това по същество е труден процес.
Той припомни, че докато и преди е имало чуждестранните работници в Хърватия, те са идвали главно от съседни страни и са говорели езика, но пак е имало хора, които са срещали трудности с адаптацията.
Хошич гледа положително на притока на чуждестранни работници, заявявайки, че без тях Хърватия не би постигнала икономическия растеж, който има днес.
„Определено трябва да работим върху интегрирането на чуждестранните работници в нашето общество, но това ще остане голямо предизвикателство за дълго време“, каза той, подчертавайки езиковите пречки и многобройните административни пречки, преди работниците дори да могат да започнат работа.
Хошич добави, че от девет чуждестранни работници в неговата компания само един активно се опитва да научи хърватски.
Марина Перич Касел, директор на Института за изследване на миграцията, отбеляза, че в хърватското общество текат демографски промени.
„Някога бяхме традиционно емигрантска страна, но сега се превръщаме в имигрантска страна“, каза тя, обяснявайки, че повечето чуждестранни работници сега идват от далечни азиатски нации, макар да има и идващи от региона. Тя също така спомена, че някои хърватски емигранти се завръщат у дома.
Перич Касел се застъпи за проактивна миграционна политика, като подчерта, че миграцията не е само физическо преместване, но и социален процес.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)