ХИНА: Съотношението на държавния дълг към БВП на Хърватия остава под средното за еврозоната през второто тримесечие

Държавният дълг на Хърватия като дял от БВП остана значително под средното ниво за еврозоната през второто тримесечие, докато бюджетният дефицит значително надхвърли установения лимит, предаде агенция ХИНА, позовавайки се на данни на Евростат.
По предварителни оценки съотношението на държавния дълг към БВП в еврозоната е възлизало на 88,8% в края на юни, което е с 0,4 процентни пункта повече в сравнение с края на март.
Съотношението за ЕС също се е повишило, достигайки 82,9% – при 82,5% в края на първото тримесечие. И двете стойности са с 1,5 процентни пункта по-високи спрямо година по-рано.
В края на юни брутният държавен дълг е възлизал на 14,44 трилиона евро за държавите от еврозоната и на 15,95 трилиона евро за целия ЕС. Това представлява увеличение съответно с около 200 милиарда евро и 240 милиарда евро спрямо края на март.
Държавният дълг на Хърватия е под прага на ЕС, близо до този на Румъния
В края на второто тримесечие държавният дълг е надвишавал лимита на ЕС от 60% от БВП в 11 държави членки, сочат данните на Евростат.
Гърция е имала най-високия показател, като дългът й е надвишавал БВП с 40,8%, следвана от Италия с 39,9%. Дългът е надхвърлил БВП също във Франция и Белгия – съответно с 19,1% и 10,2%, както и в Испания – с 1,4%.
Консолидираният държавен дълг на Хърватия е възлизал на 54,73 млрд. евро в края на юни, което се равнява на 56,2% от БВП – спад спрямо 57,8% в края на март.
Румъния е била най-близо до Хърватия, със съотношение на държавния дълг към БВП от 59,4%.
В края на юни Естония е имала най-ниското съотношение на държавния дълг към БВП – 26,1%, следвана от Дания с 27,1% и Люксембург с 28,2%.
Бюджетният дефицит е надвишавал лимита от 3% в 16 държави членки, включително Хърватия
Бюджетният дефицит в еврозоната е възлизал на 3,3% от БВП през второто тримесечие, което е с 0,1 процентни пункта повече спрямо първото тримесечие, по данни, коригирани спрямо сезонните колебания. Дефицитът в ЕС е достигнал 3,5% от БВП – увеличение с 0,4 процентни пункта спрямо предходното тримесечие.
През второто тримесечие 16 държави членки на ЕС са надвишили установения лимит за дефицита от 3% от БВП. Румъния е отчела най-големия дефицит – 9,2% от БВП, което е значително повече от останалите.
Хърватия също е превишила лимита за трето поредно тримесечие, като сезонно изгладеният консолидиран дефицит е възлизал на 4,0% от БВП през периода април–юни, с 0,6 процентни пункта повече спрямо първото тримесечие.
Това е най-големият бюджетен дефицит на Хърватия като дял от БВП от второто тримесечие на 2021 г. насам, когато дефицитът достигна 7,5%, сочат данни на Евростат. Хърватия превиши прага на дефицита от 3% през четвъртото тримесечие на миналата година – за първи път от пролетта на 2021 г. насам, като отчете дефицит в размер на 3,5% от БВП, според ревизирани данни на Евростат.
През второто тримесечие Малта отчете същото съотношение на дефицита към БВП, а Германия остана плътно след нея с 4,1%.
Ирландия, Дания, Гърция, Кипър и Португалия отчетоха бюджетни излишъци през второто тримесечие, вариращи от 3,3% до 0,8% от БВП.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)