Хърватският премиер обеща на Украйна помощ при разминирането и съдебното преследване на военнопрестъпници

Хърватия ще предложи помощ на Украйна в разминирането и наказателното преследване на военни престъпления, каза днес хърватският премиер Андрей Пленкович на международния  „Дубровник форум“, съобщи агенция Хина.
Пленкович отбеляза и ролята на България в процеса на евроинтеграцията на страните от Западните Балкани.
В обръщението си на 16-ото издание на форума в адриатическия хърватски град Дубровник Пленкович каза, че Хърватия може да помогне на Украйна по няколко начина, особено по отношение на обезвреждането на противопехотни мини и съдебното преследване на военнопрестъпници, в което Хърватия има опит заради войната през 1991-1995 година.
В двудневния форум участват върховният представител на  на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел, италианският външен министър Антонио Таяни, генералният секретар на Съвета на Европа Мария Пейчинович-Бурич, министри на външните работи на страните членки на ЕС, сред които и българският вицепремиер и министър на външните работи Мария Габриел, представители на страните от Югоизточна Европа, на ОИСР и други международни институции.
Чрез видеовръзка във форума се включи и украинският външен министър Дмитро Кулеба, който отново подчерта, че е важно Украйна да получи „ясен сигнал“ на предстоящата среща на върха на НАТО във Вилнюс, че страната ще може да се присъедини към алианса, когато бъдат изпълнени необходимите изисквания.
Разширяването на ЕС със страните от Западните Балкани и нелегалната миграция също бяха засегнати на форума.
Хърватският премиер каза, че от години Хърватия говори на европейските си партньори, че ЕС не е бил достатъчно ангажиран в региона на Югоизточна Европа и други действащи лица ще се възползват от тази ситуация.
Нещата се промениха през 2018 г., когато България беше председател на Съвета на ЕС, каза Пленкович.
Той добави, че Хърватия ще използва опита си, за да се даде приоритет на  тази тема.
Пленкович определи проблема с нелегалната миграция като един от основните , които са накарали някои страни членки на ЕС да бъдат резервирани към разширяването на евросъюза.
Той похвали гръцкия премиер Кириакос Мицотакис за добре свършената работа по охраната на гръцката граница, която е външната граница на ЕС.
В изказването на форума Жозеп Борел подчерта, че ЕС не е военен съюз, нито неправителствена организация, която призовава само за достойно поведение и върховенство на закона.
В днешния свят мнозина не се интересуват от правилата и са готови да прибягнат до сила, което се вижда в Украйна, каза Борел.
Той призова за намаляване на зависимостта на ЕС от Китай в някои ключови области и същевременно да се избегне разделянето на света на две екосистеми.