Хърватското правителство си поставя пет стратегически цели за борба с нелегалната миграция

В борбата с незаконната миграция Хърватия си е поставила пет стратегически цели до 2030 г., които са част от Плана за управление на миграцията и закрилата на чужденци, приет от хърватското правителство, съобщава информационният портал „Индекс”, като цитира ХИНА.
Целите включват - освен предотвратяване на незаконните движения - и ефективна система за предоставяне на убежище, насърчаване на законната миграция, интегриране на лица с международна закрила и засилване на сътрудничеството с държави извън ЕС.
Хърватия е сред първите държави при влизане на бежанци и мигранти в ЕС, а също така е на маршрута на контрабандата на хора – „бизнес“, който носи на контрабандистите до 6 милиарда евро финансова печалба годишно, но също така причинява и множество човешки жертви и засяга сигурността на страните в Европа. С плана, който има пет стратегически цели и предлага мерки и дейности за тяхното постигане, Хърватия потвърждава ангажимента си за изграждане на устойчива, хуманна и ефикасна система за управление на миграцията и международната закрила, която едновременно с  това защитава националните интереси, сигурността и правата на човека.
Една от стратегическите цели на плана е устойчивото управление на миграцията и предотвратяването на незаконното придвижване на хора, което се определя като многопластов социален проблем с ясно изразен компонент на сигурност.
Борба с онлайн услугите за контрабанда на хора
Организираните престъпни групи, занимаващи се с трафик на хора, реализират незаконни финансови печалби между 4,7 и 6 милиарда евро годишно, а оценките сочат, че контрабандата е причинила смъртта на повече от 28 000 мигранти от 2016 г. насам. Според данни на европейската гранична служба през 2024 г. в ЕС са влезли 239 000 нелегални мигранти, което е с 38% по-малко отколкото през 2023 г. От тях  21 520 са пристигнали по миграционния маршрут през Западните Балкани, което е със 78% по-малко в сравнение с предходната година.
Предпоставка за успешни действия за борба с контрабандата на хора е изучаването и анализът на съвременните тенденции, прилагането на съвременни цифрови инструменти и технологични решения, особено борбата с онлайн рекламата на услуги, маршрути и цени за контрабанда, както и с онлайн продажбата на фалшифицирани документи с помощта на криптовалути или други неформални форми на плащане.
Комуникация с други държави
Хърватия реагира своевременно и спешно увеличи необходимия капацитет за наблюдение на държавната граница, т.е. на външните граници на ЕС с трети държави, чрез допълнително разпределение и ангажиране на необходимия човешки и технически капацитет, се подчертава в плана.
 
Специално внимание трябва да се насочи към оперативния трансграничен обмен на данни в рамките на държавите-членки на ЕС и със съответните трети държави (държави на произход и държави по маршрута на движение на нелегалните мигранти), пише в документа.
Това е необходимо и поради заплахата за сигурността, която представляват организираните престъпни групи, занимаващи се с контрабанда на мигранти, и евентуалната им връзка с членове на други международни организирани престъпни организации и терористични групи.
Ежедневният обмен на информация с Европол и държавите членки при случаи на контрабанда на хора в Хърватия постигна забележителни резултати през последните няколко години и през този период Хърватия инициира голям брой обмени на информация чрез комуникационния канал SIENA на Европол. Като един от лидерите в приноса си към борбата с контрабандата на хора на ниво Европол, Хърватия инициира създаването на Оперативна работна група (OTF) с кодово име „ZeBRa“ (съкращение: Западнобалкански маршрут)“, се посочва в плана.
Този принцип на работа позволява по-добро събиране и аналитична обработка на данни от отделни случаи на контрабанда на хора, регистрирани в Хърватия, и бърза проверка на данните в базите данни на Европол, както и обмен на данни с всички заинтересовани партньори от други страни от ЕС. 
Според данни посочени в Плана, миналата година са разкрити и докладвани 1664 престъпления за незаконно влизане, движение и престой в Хърватия, в друга държава членка на ЕС или страна, подписала Шенгенското споразумение. Разкрити са 1611 лица, които се занимават с контрабанда на хора, което е увеличение на разкриваемостта на тези престъпления в сравнение с 2023 г. с е 11%.
Най-голям брой незаконни влизания в Хърватия е регистриран през 2023 г., когато 69 726 души са преминали незаконно държавната граница (с 37,7% повече от 2022 г.), но миналата година този брой е намалял до 29 294, което е 58% намаление в сравнение с 2023 г. Спадът в броя на незаконните мигранти продължава и тази година, като през първите пет месеца са регистрирани 4761 незаконни преминавания на държавната граница. Това е резултат от засилените действия на Министерството на вътрешните работи, предимно по държавните граници с Босна и Херцеговина и Сърбия и в дълбочина на хърватската територия.
Създадена е специална работна група
Мигрантите най-често влизат незаконно пеша, следвайки пътни маршрути или железопътни линии, използвайки навигационни приложения на мобилни устройства и с помощта на лодки през река Сава в района на полицейското управление Брод-Посавина. В момента най-голямата заплаха е в централната част на външната граница на Хърватия с Босна и Херцеговина.
Една от съществените причини за намаляването на броя на незаконните преминавания през държавната граница е ангажирането на по-голяма част от полицейската система и засилването на полицейските дейности с използването на най-ново оборудване за откриване на движение в зоната на самата гранична линия.
За да се контролира провеждането на криминални разследвания, свързани с незаконна миграция и контрабанда на хора в райони, които са често са места за незаконно влизане на мигранти на територията на Хърватия, е създадена специална работна група.
Предлага се участие на трети държави
За да бъде Хърватия по-ефективна, се подчертава в плана, е необходимо да се увеличи координацията и синергията между действията на ниво ЕС и държави членки, като се използват всички налични инструменти и капацитет на агенциите на ЕС, по-специално Фронтекс и Европол.
Предлага се също така да се обмисли включването на съседни трети държави във вече съществуващи инициативи на ЕС и регионални инициативи. Важен аспект на подобни инициативи е да се осигури добра възможност за повишаване на осведомеността и насърчаване на общо разбиране на ситуационната картина по миграционния маршрут, се заключава в плана.