КосоваПрес: Инвестиции за милиарди евро на хоризонта – какво ще донесе Балканската среща на върха за Косово?


Очаква се на Балканската среща на върха, която ще се проведе на 19 и 20 октомври в Прищина, да бъдат представени над 110 проекта за ново строителство и модернизация на стойност над 15 милиарда евро само в сферата на обществената инфраструктура, предаде за БТА агенция КосоваПрес.
Проектите обхващат Косово, Албания и Северна Македония, а целта на срещата на върха е да представи тези три пазара като съвместна инвестиционна платформа за привличане на международни компании, финансисти и институции за развитие.
Организаторът на форума Дритон Далипи каза, че акцентът на събитието е превръщането на проектите в конкретни инициативи и изграждането на партньорства между публични институции, изпълнителски фирми и финансови институции.
„Защото именно така сериозните инвеститори гледат на този регион. Поотделно пазарите ни са малки и за един глобален изпълнител или банка за развитие би било трудно да обоснове разходите за навлизане заради едва няколко проекта в една държава. Обедините ли Косово, Албания и Северна Македония, получавате солиден портфейл от проекти, общи коридори и единна логика. Ние не искаме от инвеститорите да откриват три малки пазара. Предлагаме им единен регионален пазар с три входни точки. Черна гора, Босна, Хърватия и България може да се присъединят към бъдещи балкански срещи на върха“, каза Далипи.
В интервю за агенция КосоваПрес Далипи подчерта, че целта на срещата на върха е да послужи като платформа за постигане на конкретни споразумения чрез идентифициране на проекти, готови за изпълнение, на такива, изискващи допълнителна подготовка, както и на партньорите, които могат да ги придвижат напред.
„Балканската среща на върха е замислена като платформа за сключване на сделки, а не просто като трибуна за изказвания. Събираме на едно място министерствата и държавните институции, които разполагат с проектите, компаниите, способни да ги реализират и управляват, както и финансовите институции, които могат да ги финансират. Въпросът, на който искаме да дадем отговор във всяка сесия, е прост: какво е готово, какво все още се нуждае от подготовка и кой може да придвижи нещата към следващия етап“, каза Далипи.
Той добави, че целта е всяка сесия да помогне за определянето на следващите стъпки по проектите и за изясняването на това кои от тях са готови за инвестиции. Освен това той очерта секторите, обхванати от форума.
„Обхватът е нарочно широк. Транспортната, енергийната, водната и цифровата инфраструктура не съществуват изолирано една от друга. Един център за данни се нуждае от електроенергия. Енергетиката изисква връзки с електропреносната мрежа. А индустрията се нуждае от пътища, железопътен транспорт и квалифицирани кадри. Когато разглеждаме съвкупно транспорта, околната среда и водния сектор, енергетиката и центровете за данни с изкуствен интелект, туристическата индустрия, цифровите услуги и агрохранителния сектор, виждаме как една инвестиция подсилва аргументите за друга. Именно тук се крие регионалната добавена стойност“, подчерта Далипи.
Той смята, че подходът към тези сектори по взаимосвързан начин може да създаде по-големи възможности за инвестиции в целия регион.
„Те са от съществено значение, но подхождаме внимателно по отношение на очакванията. Институции като Групата на Световната банка, DFC, KfW и AFD носят опит в подготовката на проекти, разпределението на риска и смесеното финансиране. Присъствието им помага на всички да разберат какво прави един проект подходящ за банково финансиране. Това не е обещание за финансиране на конкретен проект. Възможността за банково финансиране все още зависи от икономическа обоснованост, ясна правна рамка и подходяща подготовка. И точно това е разговорът, който искаме да проведем“, добави Далипи.
Говорейки за опита си в проекти за развитие, той отбеляза, че повече от две десетилетия работа с Европейския съюз, Световната банка и Агенцията за международна помощ на САЩ (USAID) са повлияли на концепцията на форума  и по-специално на разбирането му за предизвикателствата, пред които са изправени проектите от етапа на планиране до самото им изпълнение.
„Това определя всичко. Двете десетилетия опит в изпълнението на програми, финансирани от донори, ни научиха как проектите реално преминават от идея към реализация и къде точно възникват затруднения. Познаваме езика на министерствата, изпълнителите и финансиращите институции. И знаем, че доверието се гради върху реалните резултати, а не върху гръмките изявления. Нашите сертификати по стандартите ISO са отражение на същата дисциплина. Качеството, информационната сигурност, оперативната устойчивост и ангажиментът към устойчивото развитие не са просто лозунги за нас. Те са начинът, по който работим“, подчерта Далипи.
Що се отнася до продължаването на инициативата, Далипи каза, че планът предвижда срещата на върха през 2027 г. да е в Тирана, а през 2028 г. – в Скопие.
Според него целта на ротацията на градовете домакини е да предостави на участващите държави възможност да ръководят платформата и да продължат обсъжданията по проекти и партньорства, инициирани по време на предишни издания.
„Прищина е домакин на първото издание, но не и на единственото. Планираме Тирана да бъде домакин през 2027 г., а Скопие – през 2028 г., като Черна гора се присъедини към инициативата в бъдещо издание, при условие че постигнем съгласие с партньорите си. Ротацията дава на всяка страна чувство за съпричастност към платформата и осигурява приемственост за инвеститорите. Връзките, които се зараждат в Прищина, трябва да прераснат в обсъждане на конкретни проекти в Тирана и впоследствие да доведат до сключване на партньорства. Посланието ни към правителствата в региона е ясно: покажете добра воля и изградете трайна емоционална връзка, като се включите активно още сега със съзнанието, че редът ви да бъдете домакини и да поемете водеща роля несъмнено ще дойде“, каза той.
Далипи отбеляза, че успехът на Балканската среща на върха няма да се измерва с броя на участниците или панелите, а с резултатите, постигнати след събитието.
„Не броят на участниците или на панелите – истинският критерий е какво се случва три, шест или дванадесет месеца по-късно. Кои проекти преминават към задълбочена оценка, какви партньорства се създават и кои инвестиции стигат до етап на реализация. Ако форумът помогне дори на няколко силни проекта да прескочат тази граница, значи е изпълнил задачата си“, заключи Далипи.
(Това е новина от деня в Косово, избрана от агенция КосоваПрес за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Косово да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)