Косовското радио и телевизия: Диалогът Белград – Прищина е без ясна посока въпреки засиления ангажимент на ЕС

„Къде се намира днес, в средата на 2026 г., диалогът Белград – Прищина?“, пита Косовското радио и телевизия в свой материал по темата. Според оценки на експерти е отбелязан известен напредък, най-вече на техническо равнище, но основните политически въпроси продължават да стоят отворени. Анализ на Центъра за европейски политики (ЦЕП/CEP) в Белград показва, че Споразумението за пътя към нормализация на отношенията до момента (т.нар. Основно споразумение, постигнато в Брюксел през февруари 2023 г. – бел. ред.) е изпълнено на 21 процента, докато Анексът към него от Охрид (от март 2023 г.) – на 45 процента.
Докато Прищина не е изпълнила задълженията си, свързани със Съюза на сръбските общини (ССО), Белград продължава да не спазва разпоредбите, които имат отношение към международното представителство на Косово и членството му в международни организации. Същевременно в част от професионалните мнения се предупреждава, че диалогът все още няма ясна посока, въпреки засиления ангажимент на Европейския съюз.
Напредък в техническо отношение въпреки политическата блокада
Въпреки че често се създава впечатление за пълен застой в диалога, политическият анализатор Милош Павкович, изследовател и стратегически директор в ЦЕП, смята, че досега е постигнат известен напредък, главно на техническо и оперативно равнище.
Като се позова на наскоро представен доклад относно нормализирането на отношенията, изготвен съвместно от белградски и прищински изследователи, Павкович подчертава, че Споразумението от Брюксел и Анексът към него от Охрид са били приложени до определена степен.
„В анализа на степента на прилагане (...) се посочва, че Споразумението за нормализация (на отношенията Белград – Прищина), когато погледнем Косово, Сърбия и ЕС, до момента е изпълнено на 21 процента, докато Анексът от Охрид е приложен на 45 процента. Това показва, че определени процеси се развиват въпреки честите оценки, че диалогът е под блокаж“, казва Павкович.
Като конкретни резултати той споменава повторното начало на работата на съвместната комисия за изчезналите лица, която години наред практически не съществува, както и посредничеството на Европейския съюз при разрешаването на проблемите, създадени от прилагането на Закона за чужденците в Косово, което според него е предотвратило ново напрежение на място.
Павкович оценява, че политическата криза в Косово и вътрешнополитическите обстоятелства в Сърбия значително са ограничили пространството за напредък в диалога на високо ниво.
„От ключовите нерешени въпроси Сърбия все още не изпълнява разпоредбите, свързани с международното представителство на Косово и членството му в международни организации, към които сръбското правителство е изразило резерви, докато Косово не е изпълнило задълженията, свързани с формирането на Съюза на общините със сръбско мнозинство (...)“, подчертава Павкович.
Той смята, че Европейският съюз продължава да играе важна посредническа роля, но предупреждава, че неговите възможности са ограничени от политическите обстоятелства на място и от самия мандат, който ЕС има в процеса на диалог.
„Ролята на Европейския съюз в диалога между Белград и Прищина остава много важна, въпреки че често е обект на критики поради ограничените резултати от процеса. Трябва да се има предвид обаче, че както Косово, така и Сърбия преминаха през сериозни вътрешнополитически сътресения през изминалия период. В Сърбия това бяха протести и предупреждения за евентуални предсрочни избори, докато Косово отдавна е изправено пред политическа криза и трудности при формирането на стабилни институции“, подчертава той.
Европейският съюз запазва диалога в дневния си ред
Павкович отбелязва, че поради тези обстоятелства Европейският съюз не е имал много пространство да организира диалог на най-високо политическо равнище, както и че не може да се очаква по-голям напредък, докато политическата ситуация в Прищина не се стабилизира. Същевременно той добавя, че не може да се изключи възможността политическите развития в Сърбия, а именно евентуални избори, да повлияят допълнително на динамиката на диалога в следващия период.
„Брюксел няма неограничени възможности да влияе върху хода на диалога, както заради мандата, който има, така и заради политическите обстоятелства на място. Затова, когато се критикува Европейският съюз, трябва да се има предвид, че резултатът от диалога не зависи само от него, а преди всичко от политическата воля на Белград и Прищина да изпълнят поетите задължения“, подчертава Павкович.
През последните месеци специалният пратеник на Европейския съюз за диалога Петер Сьоренсен проведе серия от срещи с представители на Сърбия и Косово, както и с главните преговарящи на двете страни, в опит да поддържа активен процеса на нормализиране на отношенията между тях.
Европейският съюз продължи да отправя посланието, че напредъкът в диалога е пряко свързан с европейската интеграция на Белград и Прищина. По време на посещението си в Белград председателят на Европейския съвет Антонио Коща подчерта, че диалогът и пълното прилагане на Основното споразумение и Анекса към него са сред основните условия за напредъка на Сърбия към членство в Европейския съюз.
Въпреки това позициите на двете страни останаха до голяма степен непроменени. Белград настоява за формирането на Съюза на сръбските общини, докато Прищина подчертава утвърждаването на Косово и международната му интеграция като приоритет.
Скептицизъм към резултатите от диалога
Политическият анализатор Душан Янич смята, че процесът по нормализация на отношенията е изгубил ясната си посока и че гражданите на Сърбия и Косово днес имат много малко ползи от диалога.
„Още от самото начало това беше процес за нормализиране на отношенията, по същество той спря още някъде към 2016 г. Тогава, според мен, имаше промяна в подхода на Европейския съюз, особено след като (тогавашният върховен представител на Европейския съюз за общата външна политика и сигурността) Федерика Могерини пое водещата роля (в диалога) и премахна механизма за редовно докладване относно прилагането на постигнатите споразумения“, заяви Янич.
Той смята, че дори и днес не е ясно определено какво означава нормализирането на отношенията, как се мери напредъкът по него и какви са крайните цели на процеса.
„Никога не е било точно дефинирано какво означава нормализацията (на отношенията), как се измерва нейният напредък и какви са крайните цели на процеса. Днес е трудно да се говори за успеха на диалога и има много неясноти по отношение успеха на европейското посредничество“, казва Янич.
И докато Европейският съюз продължава да посредничи между Белград и Прищина, към момента няма признаци, че скоро може да има по-значителен напредък в прилагането на постигнатите по-рано споразумения или в сближаването на позициите на двете страни по основни отворени въпроси.
По тази причина анализаторите се съгласяват, че по-нататъшният напредък в диалога ще зависи до голяма степен от стабилизиране на политическата ситуация както в Косово, така и в Сърбия. Заради това процесът в момента се свежда предимно до технически разговори и поддържане на комуникация, без съществен напредък в разрешаването на ключови отворени въпроси между Белград и Прищина.
 
/Превод от албански: Магдалена Димитрова/