Мицотакис: Гърция и Турция са изправени пред общи предизвикателства, които повече от всякога изискват взаимно разбирателство и сътрудничество

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис подчерта важността от поддържането на комуникация между Гърция и Турция дори в напрегнати периоди, съобщава електронното издание на вестник „Катимерини“, като цитира интервю на Мицотакис за турския вестник „Миллиет“.
В интервюто си с журналиста от турското издание Йозай Шендир Мицотакис подчерта нуждата от регионална стабилност и насърчаване на сътрудничеството вместо конфронтацията.
Интервюто на гръцкия премиер за „Миллиет“ е публикувано ден преди срещата на Мицотакис и турския президент Реджеп Тайип Ердоган в Анкара.
„Най-малкото, което дължим на гръцкия и турския народ, е период без напрежение“, заяви гръцкият премиер.
Гръцкият премиер заяви в интервюто си за турския вестник, че и двете страни са изправени пред общи предизвикателства и ще трябва да си общуват повече. Като такива предизвикателства той изтъкна миграцията, климатичните промени, природните бедствия. Мицотакис подчерта, че те „повече от всякога изискват взаимно разбирателство и сътрудничество“.
По думите на Мицотакис Гърция винаги е решавала споровете си чрез добросъвестен диалог и в съответствие с международното право и добросъседските отношения.
„Гърция не заплашва никого. И бих искал да повторя, че ние сме съседи, а не врагове“, изтъкна гръцкият премиер. Ние „дължим на гръцкия и турския народ и на идните поколения да продължим по градивен път“, допълни той.
Мицотакис каза, че пътят към това ще бъде труден и ще има препятствия, но не вижда причина двете страни да не направят опит, тъй като предишни лидери на двете държави са успявали и „при много по-сложни условия“. Той заяви, че подобряването на отношенията между Гърция и Турция ще бъде от полза както за двата народа, така и за региона.
Запитан за инициативата на Гърция за създаване на два морски парка в Егейско и Йонийско море и турските реакции, които предизвикаха тези гръцки планове, гръцкият премиер заяви, че се е създала огромна дискусия около една инициатива, която е „чисто екологична“ и „която се основава на международното и морското право“.
Мицотакис изрази надежда, че „подобряването на гръцко-турските отношения ще доведе до възобновяване на преговорите по кипърския въпрос, който е въпрос и на ЕС“. 
Кипър е разделен от 1974 г., когато Турция окупира северната част на острова след преврат в Никозия, насърчен от военната хунта в Гърция. През 1983 г. в окупираната част бе обявена т. нар. Севернокипърска турска република (СКТР), призната само от Турция.
„Що се отнася до Кипър, искам да бъда ясен: решението трябва да се основава на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН“, допълни гръцкият премиер.
Гръцкият премиер изрази желание да види двете страни „да си сътрудничат в търговията, икономиката, да започнат общи начинания“ и да работят заедно срещу общите предизвикателства на нашето време.
„И се надявам, че връзките между двата народа ще станат по-силни и няма да зависят от правителствата от двете страни на Егейско море. Надявам се, че ще уредим различията си, разграничаването на морските зони в Егейско море и Източното Средиземноморие, което ще позволи нова динамика във връзките ни и в мира и сигурността в Източното Средиземноморие“
На последно място премиерът на Гърция изрази недоволството си от решението на Турция да превърне византийския храм „Христос Спасител в Хора“ в Истанбул в джамия подобно на „Св. София“ преди няколко години.
„Много съм разочарован от неотдавнашното решение на турските власти византийският манастир в Хора да служи като джамия, както и от по-ранното съответно решение за „Св. София“. Тези решения са в разрез с универсалния характер на паметниците и нашите общи усилия за насърчаване на взаимното разбирателство. Това, което трябва да направим, е да работим за постоянното изграждане на повече мостове между нашите народи", заяви Мицотакис.