Младите хора масово не гласуваха на президентските избори в босненската Република Сръбска, защото не виждат смисъл, казват граждани

Предсрочните избори за президент в босненската Република Сръбска приключиха снощи с ниска избирателна активност - 35,78 процента, което е със 17,2 процента по-ниска активност в сравнение с общите избори през 2022 г., показват официални данни на босненската Централна избирателна комисия (ЦИК). Граждани от Баня Лука коментираха пред БТА, че според тях младите хора масово не са излезли да гласуват, защото не виждат смисъл в това.
Вчера Република Сръбска, в състава на Босна и Херцеговина, гласува на предсрочни президентски избори, а победител според предварителни данни на ЦИК излезе кандидатът на управляващия Съюз на независимите социалдемократи Синиша Каран. При преброени гласове от 92,79 процента от избирателните секции в Република Сръбска, Синиша Каран е получил 200 116 гласа или 50,89 процента. Неговият опонент от опозиционната Сръбска демократическа партия (СДС) Бранко Блануша е получил 188 010 гласа или 47,81 процента.
Вчера са гласували около 440 000 граждани при 1,5 милиона имащи право на глас в Република Сръбска. За сравнение избирателната активност на общите избори в Босна през 2022 г. е била около 53 процента. Местни жители коментираха пред БТА, че народът не е искал тези избори, а младите хора в страната не виждат смисъл да се гласува на предсрочни президентски избори при положение, че след по-малко от година ще има редовни общи избори.
"Какво ще се промени за 10-11 месеца? През октомври пак ще трябва да се гласува и тогава вече ще има повече смисъл", коментира Никола (56 години).
Според Младена (29 години) младите хора в Република Сръбска като цяло не се интересуват от политика.
"Политическият живот с вечните им скандали и пропаганда не е привлекателен за повечето млади хора", каза тя пред БТА. "Всъщност от младите гласуват само тези, които са свързани по някакъв начин с определена партия. Никой не гласува от гражданска отговорност".
Повечето от по-възрастните жители на Баня Лука са доволни от резултатите на изборите. Джордже (78 години) подчерта, че единствено управляващия СНСД може да се справи с "външните нападки".
"Така ще се справим с окупаторите. И така Босна и Херцеговина ще стане наистина самостоятелна държава", заяви той и допълни, че въпреки краткия мандат, пред който е изправен Каран, резултатът от изборите показва "победа за родолюбието" и "победа за цяла Република Сръбска".
Предсрочните президентски избори в Република Сръбска бяха свикани, след като мандатът на бившия президент Милорад Додик беше прекратен след окончателно съдебно решение, което го осъди на една година затвор и шест години забрана за политическа дейност заради неспазване на решенията на Върховния представител на международната общност в Босна и Херцеговина Кристиан Шмит. 
Снощи Додик обяви победата на Синиша Каран преди официалните предварителни резултати от ЦИК. Той определи ниската избирателна активност като резултат от “заговор на опозицията с върховния представител”. Каран благодари на гражданите за подкрепата и подчерта, че “сръбският народ може да понесе всичко”.
Представители на опозиционната СДС пък заявиха, че ще искат повторно гласуване в три града - Добой, Зворник и Лакташи, тъй като смятат, че на изборите е имало “голяма кражба” и е било “несериозно да се обявява победата” на Каран на този етап. 
Кандидатът на СДС Бранко Блануша, който бе основният опонент на Каран, коментира, че снощи можеше да обяви победата си, ако "нямаше нарушения в трите града". 
Според Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 година), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското споразумение се урежда и ролята на Върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява длъжностни лица.