Решението удари турските пазари тежко, добавяйки политически шок към турската икономика, която е зависима от чуждестранните парични потоци, строгата парична политика и доверието на инвеститорите в икономическата програма на турския министър на финансите Мехмет Шимшек, коментира медията.
Вчера основният индекс на Истанбулската борса - BIST 100 - се срина с 6 процента след решението, което задейства автоматично прекъсване на търговията. В същото време акциите на банките, които са по-уязвими към очакванията за лихвените проценти и валутния стрес, се понижиха с над 8 процента.
Лирата отслабна рязко, което накара държавните банки да продават чуждестранна валута, за да ограничат спада ѝ. По информация на сайта „Блумбърг“ намесата на държавните банки е била около 6 милиарда долара, като някои икономисти оценяват, че общата сума може да е и по-висока. Официалните данни за резервите на страната все още не потвърждават мащаба на направените продажби след обявяването на решението.
Днес „Джей Пи Морган“ заяви в съобщение до клиенти, цитирано от Ройтерс, че очаква Централната банка на Турция да повиши едноседмичния си репо лихвен процент до 40 процента от 37 процента на заседанието си на 11 юни, или дори по-рано, предупреждавайки, че нарастващите политически рискове идват в „неподходящ момент“ за турската лира. Пазарите на суапове също отразиха тази гледна точка, като суаповите лихви по турската лира се повишиха след решението, тъй като инвеститорите започнаха да залагат на допълнително затягане на паричната политика на Турция.
В отговор на създалата се ситуация тази сутрин Шимшек свика Комитета за финансова стабилност. След края на заседанието турското министерство на финансите заяви, че Комитетът е прегледал въздействието на вътрешните и външните събития върху финансовите пазари и е обсъдил възможни мерки за запазване на стабилността, като подчерта, че всички необходими стъпки за продължаване на дезинфлационните процеси в страната и поддържане функционирането на финансовата ѝ система ще бъдат предприети.