Почти една трета от енергията в Хърватия идва от възобновяеми източници, каза хърватският премиер Пленкович в Баку

Днес Хърватия консумира най-малко 29,5 процента от енергията от възобновяеми енергийни източници и целта на проектите за зелен водород и геотермална енергия е този процент да се увеличи до 42,5 до 2030 г., каза хърватският премиер Андрей Пленкович днес по време на срещата на върха за климата COP29 в Азербайджан, предаде агенция ХИНА.
„Спешно се нуждаем от глобални действия срещу изменението на климата. Нашето бъдеще зависи от това колко смело действаме днес. Хърватия е ангажирана с процеса на декарбонизация на своята енергийна система и ускорения преход към зелена енергия. Международната агенция по енергетика ни предупреждава за предстоящия пик на използването на изкопаеми горива. Трябва да се отдалечим от това не само поради климатични, но и поради икономически причини. Ние изпълняваме своята роля, като помагаме и на нашите съседи, като Босна и Херцеговина, укрепвайки и подкрепяйки по този начин устойчивостта на климата. Постиженията и инвестициите на Хърватия във възобновяема енергия показват нашия ангажимент към нея“, каза Пленкович в Баку.
Според хърватския премиер страната му има силен потенциал за инвестиции в помпено-акумулиращи водни електроцентрали. Пленкович каза още, че усилията на Хърватия са показали, че икономическият растеж и отговорността за околната среда могат да вървят ръка за ръка.
Въглеродният отпечатък на Хърватия е далеч под средния за ЕС, а Хърватия е осма от 193 членки на ООН по изпълнение на целите на организацията за устойчиво развитие, припомня хърватската телевизия ХРТ.
Катастрофалните наводнения в Босна и Херцеговина, но също и в Испания и в южната част на Хърватия, показаха опустошителния ефект от повишаването на температурите, посочи министър-председателят. Той подчерта, че Средиземно море е един от най-уязвимите региони и призова за спешни действия.
Затова той приветства създаването на Средиземноморския ресор в новия състав на Европейската комисия, който ще бъде ръководен от хърватския комисар Дубравка Шуица.