Почти половината румънци не желаят избори "две в едно"


Почти половината от румънците или 49,4 процента смятат, че изборите през 2024 г. трябва да се организират отделно, докато 46,6 на сто са на противоположното мнение. Това показват данните от най-новото проучване на социологическата агенция ИНСКОП (INSCOP), направено по поръчка на Нюз.ро (News.ro) и изпратено и до редакцията на БТА. 
Съчетаването на първия тур на президентските избори с парламентарните има най-много поддръжници - 82,9 на сто. 78 процента смятат, че първият тур на президентските избори трябва да се проведе едновременно с местните. 
Над 42 на сто изразяват мнение, че президентските избори са най-важните тази година, 20,4 - местните избори,  4,7 на сто - изборите за Европейски парламент. 11,9 процента казват, че всички са еднакво важни.
„Президентските избори се възприемат от населението като най-важните, които ще се организират през 2024 г. Затова се очаква президентската надпревара да повлияе силно на изборната динамика за останалите избори. В контекста на обществения дебат относно сливането на избори, мненията на населението са разделени, като приблизително половината подкрепят идеята за сливане, а другата половина са за избори, организирани отделно. Миналата година делът на подкрепилите сливането е значително по-висок от тези, които предпочитат отделни избори“, отбелязва директорът на ИНСКОП Ремус Щефуряк.
Гласоподавателите на Социалдемократическата и Национално-либералната партия (двете партии от управляващата коалиция - бел.ред.), хората на възраст под 45 години, тези с по-ниско ниво на образование, жителите на Букурещ и големите градски райони отдават най-голямо значение на президентските избори.
Хората на възраст между 45 и 60 години, неактивните, жителите на малките градове заявяват в по-голяма степен от останалите категории население, че местните избори са най-важни за тях. 
Гласоподавателите на “Алианс на обединената десница” (Съюз за спасение на Румъния (ССР), партия Народно движение (ПНД) и Силата на десницата), хората с висше образование и тези с по-високи доходи са склонни да придават по-голямо значение на парламентарните избори, отколкото други категории от населението. 
Проучването е проведено между 16 и 24 януари чрез телефонни интервюта. Участвали са 1100 души от различни социално-демографски категории на възраст над 18 години. Максимално допустимата грешка на данните е ± 3 процента.

Букурещ

Румънският президент призова политическите партии за възобновяване на диалога на фона на усилия за съставяне на ново правителство

Румънският президент Никушор Дан призова днес парламентарните партии да проявят отговорност, като подчерта необходимостта от възобновяване на диалога между тях...

Загреб

Младите хървати напускат родителския дом средно на 31,5 години, сочат данни на хърватския парламент

Младите хора в Хърватия напускат родителския дом средно на 31,5 години, показват данни, представени на заседание на парламентарната комисия по...

Скопие

Посланикът на ЕС в Скопие: В нонпейпъра на Франция и Германия няма нови условия за преговори с ЕС, конституционните промени са ключови за това

Нефициалният документ, предложен от президентана Франция Еманюел Макрон и канцлера на Германия Фридрих Мерц по време на Срещата върха ЕС...

Атина

Външните министри на Гърция и Турция обсъдиха двустранните отношения и кипърския въпрос на среща в София

Външните министри на Гърция и Турция - Георгиос Герапетритис и Хакан Фидан – обсъдиха двустранните отношения и кипърския въпрос на...

Тирана

АТА: Консервационните работи в албанския Археологически парк „Бюлис“ ще започнат скоро

Очаква се консервационните дейности в археологическите паркове „Бюлис“ и „Клос“ в Южна Албания да започнат до няколко дни, наред с...

Анкара

Турското външно министерство осъди изявления на израелския премиер Бенямин Нетаняху, насочени срещу Ердоган

Турското външно министерство излезе с официална реакция, в която осъжда изявление на израелския премиер Бенямин Нетаняху, насочено срещу турския президент...