Румънският евродепутат Дачиан Чолош пред БТА: Чрез регионален Шенген можем да окажем натиск върху Австрия и да постигнем пълна интеграция


Чрез идеята за регионален Шенген (отваряне на границите между България, Румъния и Гърция), можем да окажем натиск върху Австрия да преосмисли начина, по който третира нашите страни и да постигнем пълна интеграция тази година. Това заяви в интервю за БТА румънският евродепутат и бивш премиер на Румъния Дачиан Чолош.
Според него е в интерес на румънските, българските и гръцките граждани правителствата на трите държави да намерят правно техническо решение за свободно движение. Той е убеден, че оттук нататък преговорите за Шенген трябва да се водят в тясна координация между правителствата на България и Румъния. 
На 25 януари, заедно с българския депутат Даниел Лорер, румънския евродепутат Влад Георге и гръцкия - Георгиос Кирцос, Дачиан Чолош предложи да се премахне контролът по сухопътните граници между България, Гърция и Румъния. Четиримата изпратиха писмо до гръцкия министър на имиграцията и убежищата Димитрис Кайридис, в което се аргументираха защо това трябва да се случи. 
Следва интервюто, което Дачиан Чолош даде за БТА. 
Господин Чолош, реалистична ли е идеята, която лансирахте преди по-малко от седмица, за премахване на граничния контрол между България, Румъния и Гърция?
Официалното искане, което направих заедно с още трима колеги евродепутати и парламентаристи от България, Румъния и Гърция, съдържа аргументи, които от наша гледна точка могат да доведат до реалистично решение за премахване на границите между трите държави.
С решението, взето в края на миналата година, Румъния и България официално влизат в Шенген. Макар и на етапи, първо по море и въздух, официално двете страни са част от Шенгенското споразумение. Тъй като Гърция е в зоната на свободно движение от дълго време, смятам, че е в интерес на румънските, българските и гръцките граждани правителствата на трите държави да намерят правно техническо решение за свободно движение.
А Мини Шенген? Между България и Румъния?
Според мен е важно и Гърция да бъде наш партньор в този подход. Румъния и България имат нужда от Гърция, а Гърция има нужда от Румъния и България, особено в области като туризъм и транспорт, за да развият икономическия обмен до по-високо ниво от днешното. 
Какво могат и трябва да направят Румъния и България оттук нататък по отношение на Шенген?
Страните ни влязоха заедно в Европейския съюз и трябва да продължат да работят заедно. Що се отнася до преговорите за Шенген, е необходима тясна координация между правителствата на Румъния и България, защото само така ще получим за нашите граждани всички права, които имат останалите. Имаше преговори в миналото, при които си сътрудничихме много добре, напомням ви за премахването на визите за Канада. Постигнахме това заедно през 2016 г., след като двете правителства използваха силата си за преговори. Постигнахме нещо важно. Така трябва да правим с всички големи европейски въпроси.
Ще се присъединим ли към Шенгенското пространство и със сухопътните граници до края на годината?
За да се случи това, най-важното нещо е темата да остане в европейския дневен ред. Включително чрез идеята за този регионален Шенген можем да окажем натиск върху Австрия да преосмисли начина, по който третира нашите страни и да постигнем пълна интеграция в Шенген тази година.
Като настоящ евродепутат, бивш еврокомисар по земеделието и бивш премиер на Румъния активно следите и протестите на румънските фермери. Как могат да бъдат решени проблемите им? Румънското правителство одобри някои мерки, но недоволството продължава да тлее.
Проблемите на румънските фермери не могат да бъдат решени само в Букурещ, някои от тях имат европейски решения. Защото виждаме протести на фермери от няколко държави-членки на Европейския съюз, които имат сходни искания с тези на румънските или полските фермери.
На първо място е необходимо да се намерят европейски решения за компенсиране на загубите, които имат фермерите. След това трябва да бъде преосмислена Общата селскостопанска политика, като се вземат предвид всички други мерки (екологични например), които оказаха натиск върху фермерите.
Трябва ли да бъде поискана оставката на европейския комисар по земеделието Януш Войчеховски? Нещо, за което намекна румънският министър на земеделието и развитието на селските райони Флорин Барбу.  
До няколко месеца ще имаме друг комисар по земеделието, късно е сега да искаме оставката на сегашния. Важни са политиките, за които ще мислим оттук нататък. Би ми харесало да мисля, че всички мерки, засягащи фермерите, ще бъдат част от мандата на следващия европейски комисар. 
Навлизаме в година на избори. Какво очаквате от изборите за Европейски парламент, които ще се проведат през юни? 
Надявам се всички тези протести и социални проблеми да не накарат хората да гласуват за екстремисти и антиевропейски партии. Това е най-голямата опасност и се надявам да я избегнем.

София

Оана Цою пред БТА: Икономическата интеграция в региона на Югоизточна Европа увеличава способността ни да се справим с глобалната конкуренция

Икономическата интеграция в региона на Югоизточна Европа може да увеличи икономическите възможности и нашата способност да се справим с глобалната...

Загреб

ХИНА: Продължителността на живота в Хърватия е с около 2,5 години под средната за ОИСР

Хърватия се представя по-добре от средното за Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) по отношение на финансирането на общественото...

Скопие

Силяновска след срещата с Йотова: Освен конституционните промени България има и нови искания

След срещата си с българския президент Илияна Йотова в кулоарите на Срещата на върха на Процеса за сътрудничество в Югоизточна...

Скопие

Според министъра на външните работи на Северна Македония страната е „заложник на некоректна и безпринципна блокада” на европейския си път

Република Северна Македония е „заложник на некоректна и безпринципна блокада” на европейския си път, каза министърът на външните работи и...

Букурещ

Румънският президент призова политическите партии за възобновяване на диалога на фона на усилия за съставяне на ново правителство

Румънският президент Никушор Дан призова днес парламентарните партии да проявят отговорност, като подчерта необходимостта от възобновяване на диалога между тях...

Загреб

Младите хървати напускат родителския дом средно на 31,5 години, сочат данни на хърватския парламент

Младите хора в Хърватия напускат родителския дом средно на 31,5 години, показват данни, представени на заседание на парламентарната комисия по...