Руснаци, дошли в Турция след началото на войната в Украйна, се изселват в други страни

Десетки хиляди руснаци, заминали за Турция след руската инвазия в Украйна, са се изселили през последната година в други страни, притиснати от проблеми с пребиваването и растящи разходи, сочат данни и интервюта, включително с девет руски граждани, предаде Ройтерс.
След началото на войната през февруари 2022 г. Турция, която е черноморски съсед на Русия и член на НАТО, се превърна в магнит за руснаците, най-вече с нейния най-голям град Истанбул и средиземноморския курорт Анталия. 
Някои от тях се противопоставиха на инвазията, други се опитваха да защитят себе си и бизнеса си от вълнаjd от западни санкции, наложени на Москва, включително забрани за пътуване на руснаци до голяма част от Европа. Някои мъже се страхуваха да не бъдат повикани в армията.
Този месец обаче броят на руснаците с разрешение за пребиваване в Турция е намалял до 96 000, което е спад с повече от една трета от 154 000 в края на 2022 г., показват официални данни. 
Девет руски граждани, които разговаряха с Ройтерс, казаха, че те и други руснаци са напуснали Турция отчасти поради трудности за получаване на разрешения за пребиваване от началото на 2023 г. Много от тях са се насочили към Сърбия и Черна гора, които са сред малкото европейски страни, където са добре дошли.
Руснаците продължават да се местят в други страни и поради рязко нарастващите разходи – инфлацията в Турция достигна 70 процента миналия месец – както и заради трудностите при извършването на основни банкови операции в Турция в резултат на санкциите.
„Не можеш да предвидиш бъдещето си в Турция“, каза 46-годишният Дмитрий, който работи в ИТ сектора и който отказа да посочи фамилното си име.
След като през септември 2022 г. руският президент Владимир Путин обяви мобилизация, Дмитрий е напуснал Санкт Петербург и се е събрал отново с жена си и четиригодишният им син в Истанбул.  През януари 2023 г. обаче той получил съобщение на телефона си, че молбата му за пребиваване в Турция е била отхвърлена без обяснение. Дмитрий е напуснал Истанбул месец по-късно. 
„Бях подписал договор за наем за една година, но трябваше да оставя всичко. Преместихме се в Черна гора, защото е по-стабилна от Турция икономически и политически“, каза Дмитрий.
Турският орган за управление на миграцията заяви, че всички отхвърлени молби за пребиваване включват основание за отказа на родния език на подателя съгласно съответните правила и че всички, подали молби, са свободни да потърсят правни средства за защита. В имейл, цитиран от Ройтерс, органът посочи, че заминаването на руснаците от Турция не е свързано единствено с разрешенията за пребиваване.
„Някои политически, икономически и социокултурни фактори играят роля“, смятат в Турския орган за управление на миграцията.
ПРОМЯНА НА ПОСОКАТА
Докато Кремъл не е публикувал никакви данни за военновременното изселване, от Центъра за смесена миграция на Датския съвет за бежанците посочват, че близо 800 000 руски граждани са се изселили в чужбина след началото на инвазията в Украйна. 
Турция, която поддържа топли взаимоотношения както с Москва, така и с Киев, запази безвизовото пътуване за руснаците след инвазията и не се присъедини към западните санкции срещу Русия. 
Тогавашният турски външен министър Мевлют Чавушоглу каза, че руските олигарси и техните яхти са добре дошли, стига да се придържат към международното право в своя бизнес. 
Руски разговори започнаха да се чуват в части на Истанбул и Анталия, след като новодошлите основаха или преместиха там бизнесите си. Тази дейност обаче постоянно намалява. Данни на Турския търговски регистър сочат, че броят на компаниите, основани с руски капитал, е паднал до 68 през 2023 г. при 140 през 2022 г. 
Бириз Караджай, преподавател по политически науки в Истанбулския търговски университет казва, че руски мигранти се преселват в Сърбия, Черна гора и дори в страни в Латинска Америка като Аржентина и Бразилия.
„Икономически, социално, културно те се чувстват близки до Турция, но Турция не иска да има прекалено много чужденци сега. Предизвикателствата пред икономиката също ги накараха да страдат в Турция“, каза тя.
35-годишният руски политик Кирил Алексеев, който е работил в предизборния щаб на починалия руски опозиционен лидер Алексей Навални, казва, че е дошъл в Турция през март 2022 г., след като е започнало разследване срещу него.
Но след като консултантска фирма му казала, че получаването на разрешение за пребиваване ще струва 2000 долара, той решил да не кандидатства отново.
„Беше твърде скъпо да остана в Турция“, каза Алексеев. Вместо това той кандидатства за германско „хуманитарно разрешение за пребиваване" и живее в Нюрнберг от една година.
Някои по-богати руснаци са придобили турско гражданство чрез закупуването на жилища за най-малко 400 000 долара по държавна програма, с което са изпреварили иранците и иракчаните като най-големите чуждестранни купувачи през последните две години.
Бюрократичните проблеми обаче се оказаха твърде тежки за мнозина, каза 40-годишната Ева Рапопорт. Тя е работела за проекта „Ark Project", който помага с безплатно настаняване и правна подкрепа на руснаците, пристигащи в Истанбул, но сега също се е присъединила към изселването от Турция.
„Няма начин да знаем дали разрешителното ще бъде удължено или нещо ще се промени, за да направи системата по-враждебна към чужденците“, каза Рапопорт.
Друг фактор, добави Рапопорт, е натискът в Турция върху човешките права като свободата на събранията.
„След убийството на Навални дори в Русия хора се събраха, за да почетат паметта му“, каза тя. „Не можахме да се доближим до консулството в Истанбул. Разменихме един авторитарен режим за друг“.