Опитите за формиране на отделна "шопска нация" от страна на Сърбия имат корени още от втората половина на XIX и началото на XX век, но постепенно идеята излиза от периферията и се превръща в елемент от официалната политика на западната ни съседка, заяви председателят на Научен институт "Западни покрайнини" Ангел Джонев в заключителната си реч по време на кръглата маса посветена на проблемите на българското население в региона, провела се днес в София.
Той посочи, че различните периоди в сръбската и югославската държавност се характеризират с различен подход към тази идея, като в отделни случаи са правени опити за представяне на местното население и езика му като различни от българските. По думите му шопите често са представяни като нещо различно и от българите, и от сърбите, но по-близко до сръбската историография и геном. А, за разлика от миналите периоди, когато тези тълкувания са били предимно в обществено-научната сфера, днес те са официална сръбска политика. Според Джонев особено показателно е включването на "шопи" като отделна категория в сръбските преброявания.
Той посочи, че за първи път "шопи" официално фигурира като категория в сръбско преброяване през 2011 г. Тогава като шопи са се определили 142 души, а като торлаци – 12 души, като около 80 процента от посочилите се като шопи са били в Цариброд. В същото време 1482 души са посочили шопския като майчин език, което според Джонев посочи, че значителното разминаване между данните за етническото самоопределение и езика показва сложността на процесите, свързани с идентичността на населението.
По думите му в сръбската научна литература се полагат усилия значителна част от населението в района на Цариброд, както и в Пиротско, Бела Паланка и Бабушница, да бъде представяна като шопска общност. Според него това е пример за използване на паралелни идентичности спрямо българското население.
Джонев припомни, че преди около две години български организации в Босилеград са сигнализирали за подобно изследване и са поискали реакция от българската научна общност и държавата. Последвали са становища на български научни институции, дипломатическа намеса и включване на въпроса в документ на Европейския парламент.
Той отбеляза, че темата е намерила място и в резолюция на Европейския парламент, в която според него Сърбия е призована да не предприема действия, свързани с размиването на българската национална идентичност. Според Джонев поставянето на въпроса на европейско ниво е резултат както от действията на българската дипломация, така и от активността на българските организации и показва, че въпросът за идентичността на българското население в Сърбия остава предмет на внимание.