Словенските хървати настояват да бъдат разпознати като национално малцинство в Словения

Хърватите все още нямат статут на национално малцинство в Словения, въпреки че са коренно население в три региона, докато словенците в Хърватия се радват на всички малцинствени права, гарантирани от Конституцията, заявиха представители на хърватската общност в Словения пред хърватския парламент днес, предаде ХИНА. Те призоваха хърватското правителство да окаже натиск над Словения за разпознаване на хърватската общност като национално малцинство.
Унгарската и италианската общност в Словения са единствените етнически малцинства, защитени със словенската Конституция към момента, пише агенцията. Словенските хървати попадат под специална категория според закона за упражняване на културните права на членовете на национални общности от националностите в бивша Югославия. Законът бе приет миналата година. От друга страна, Хърватия е припознала 22 национални малцинства, включително словенското.
"Целта ни не е да създаваме още разделение, а да установим взаимно уважение между двете държави", каза Джанино Кутняк, председател на Съюза на хърватските асоциации в Словения, който се обърна към хърватската парламентарна комисия за хърватите извън страната. "Чрез работата си, традициите, културата и приноса си хърватите отдавна са заслужили конституционно признаване и статут на национално малцинство".
Хърватските представители призоваха парламента днес да приеме декларация по въпроса като форма на дипломатически натиск.
Андреа Метелко-Згомбич, държавен секретар в Министерството на външните и европейските въпроси, заяви, че хърватската дипломация постоянно оказва натиск върху Словения по въпроса. "Няма среща със Словения, на която премиерът (Андрей Пленкович) да не е напомнил за този отворен въпрос. Казваме им, че този проблем няма да изчезне - трябва да се разреши в съответствие с международното право", заяви тя.
Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства гарантира, че малцинствените общности в други държави имат правото да развият културата, езика и религията си, както е гарантирано и правото им на свобода на словото, достъпа до медии и образованието на малцинствения език, припомня ХИНА.
Кутняк отбеляза, че според последното преброяване в Словения, което е включвало и въпроси за националността и религията на населението, в страната живеят над 33 000 хървати. В Хърватия пък има едва 7700 словенци, което ги прави осмото най-голямо малцинство според данни от Хърватската служба за правата на човека и правата на националните малцинства.
Също така съюзът, представляващ 13 хърватски асоциации в Словения, е получил 27 000 евро от държавата тази година, докато словенците в Хърватия са получили около 250 000 евро, въпреки че са много по-малко на брой, посочи още Кутняк.