Централната банка на Турция (TCMB) актуализира във възходяща посока прогнозата си за инфлацията за края на 2026 г. до 28 процента, съобщи Анадолската агенция, позовавайки се на информация от гуверньора на институцията Фатих Карахан.
Карахан е участвал в информационна среща за представянето на третия за годината доклад за инфлацията, състояла се в кампуса на банката в Истанбулския финансов център, пояснява тя.
„Очакваме инфлацията да спадне до 15 процента в края на 2027 г. и до 9 процента в края на 2028 г., след което в средносрочен план да се стабилизира около целевото равнище от 5 процента“, е посочил Карахан.
По думите му увеличението на прогнозата за края на 2026 г. с 2 процентни пункта се дължи основно на динамиката в цените на дизеловото гориво, природния газ и суровините извън енергийния сектор. В изчисленията са били отразени и промените в механизма на подвижната скала повишените очаквания за инфлацията при хранителните стоки, както и цените на регулираните и управляваните от държавата стоки и услуги.
Управителят на централната банка е отбелязал, че очакванията за глобалния икономически растеж остават слабо изразени поради геополитическите развития.
Относно цените на петрола Карахан е заявил, че е направена низходяща корекция на база настоящите данни, като се очаква те постепенно да се понижават през 2026 г., макар да съществува несигурност около развитието на конфликтите. Според него за 2027 г. обаче прогнозата за петролните цени е коригирана нагоре заради хода на военните действия. Поради рафинерийните маржове при дизеловото гориво и цените на суровините, прогнозите за цените на вноса за 2026 г. са леко повишени, докато тези за 2027 г. са намалени поради базов ефект.
„При съставянето на прогнозите заложихме на запазване на затегнатата парична политика и продължаваща координация с икономическите политики на правителството“, е подчертал той.
Карахан заявил още, че няма съществена промяна в прогнозите за производствения ресурс, като се очаква се вътрешното търсене да остане слабо поради поддържането на затегнати финансови условия.
„Очакваме спадът при инфлацията в сектора на услугите да стане по-осезаем с отслабването на инерцията при ценовите компоненти, обвързани с минала инфлация. Смятаме, че затегнатата парична политика ще подкрепи подобряването на очакванията и ценовото поведение, което ще позволи понижението на основната инфлация да продължи“, е казал гуверньорът по време на срещата.
Сред основните рискове Карахан е посочил възможността цените на петрола и природния газ да останат високи за по-дълъг период в зависимост от развитието на военните действия и преговорите за примирие, както и рафинерийните маржове при дизела. При евентуален по-позитивен развой на събитията около примирието обаче цените на петрола могат да паднат под основните допускания и да изиграят дефлационна роля.
Що се отнася до вътрешния пазар той е посочил, че цените на селскостопанските суровини, метеорологичните условия и предлагането на непреработени хранителни продукти остават ключови фактори за краткосрочните инфлационни изгледи.
Карахан е препотвърдил ангажимента на Централната банка да поддържа затегната парична политика до постигането на трайна ценова стабилност, определяйки я като задължително условие за устойчив икономически растеж и обществено благосъстояние.