В Хърватия е потвърден случай на проказа


В Хърватия е потвърден случай на проказа – заболяване, което е регистрирано за последно в страната преди повече от 30 години, съобщават хърватските медии.
От Клиничната болница в хърватския град Сплит съобщиха, че лицето, на което е поставена диагноза проказа, е работник от Непал, назначен на работа в Сплит, както и че той се лекува у дома и че няма причина за паника.
В предаването „Новини” на Хърватската телевизия (ХРТ) Мирела Павичич Ивеля, ръководител на отделението по инфекциозни болести в Клиничната болница в Сплит, заяви, че няма причина за паника и стигматизиране на чуждестранните работници.
"Рискът от предаването на болестта чрез социален контакт е нисък и не представлява опасност за по-широката част от населението", каза тя.
Според нея повечето хора имат естествен имунитет, а и ваксинацията срещу туберкулоза също осигурява известна защита.
Мирела Павичич Ивеля обясни, че веднага след установяване на диагнозата пациентът е получил адекватна антибиотична терапия и са били уведомени епидемиолозите от Института за обществено здраве на Сплитско-далматинската област. 
Министерството на здравеопазването е потвърдило пред ХРТ новината, че пациентът е чуждестранен работник от Непал, който живее в Хърватия със семейството си от две години.
Министърът на здравеопазването на Хърватия Ирена Хръстич е заявила за ХИНА, че появяването на болестта е „последствие от сериозни миграции, които съществуват по света, включително и в Република Хърватия“. Според нея този изолиран случай е правилно разпознат от лекарите и във връзка с него е проведено епидемиологично разследване.
Хръстич допълни, че хората, които са били в контакт с болния са получили адекватна терапия, като каза, че няма причина за стигматизация или паника, а що се отнася до чуждестранните работници, за тях ще бъде въведен по-строг здравен контрол. 
Хърватският институт за обществено здраве информира в съобщение, цитирано от хърватските медии, че Хърватската здравна система е напълно подготвена за всяка епидемиологична ситуация, независимо дали е често срещана или не.
"Всяко заболяване се овладява чрез бърза диагностика и приемане на епидемиологични и лечебни мерки. В случай на потвърдено заболяване се провежда стандартна епидемиологична процедура: пациентът получава необходимата терапия, идентифицират се близките контакти на болния, които след това се изследват и, ако е необходимо, се наблюдават или лекуват превантивно. За близък контакт, според определението на Световната здравна организация, се счита лице, което е било в дългосрочен, редовен и пряк контакт с нелекуван пациент, например членове на семейството. Този целенасочен подход гарантира защита на здравето на населението без ненужно нарушаване на обществения ред", се казва в съобщението на Хърватския институт за обществено здраве.

София

Оана Цою пред БТА: Икономическата интеграция в региона на Югоизточна Европа увеличава способността ни да се справим с глобалната конкуренция

Икономическата интеграция в региона на Югоизточна Европа може да увеличи икономическите възможности и нашата способност да се справим с глобалната...

Загреб

ХИНА: Продължителността на живота в Хърватия е с около 2,5 години под средната за ОИСР

Хърватия се представя по-добре от средното за Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) по отношение на финансирането на общественото...

Скопие

Силяновска след срещата с Йотова: Освен конституционните промени България има и нови искания

След срещата си с българския президент Илияна Йотова в кулоарите на Срещата на върха на Процеса за сътрудничество в Югоизточна...

Скопие

Според министъра на външните работи на Северна Македония страната е „заложник на некоректна и безпринципна блокада” на европейския си път

Република Северна Македония е „заложник на некоректна и безпринципна блокада” на европейския си път, каза министърът на външните работи и...

Букурещ

Румънският президент призова политическите партии за възобновяване на диалога на фона на усилия за съставяне на ново правителство

Румънският президент Никушор Дан призова днес парламентарните партии да проявят отговорност, като подчерта необходимостта от възобновяване на диалога между тях...

Загреб

Младите хървати напускат родителския дом средно на 31,5 години, сочат данни на хърватския парламент

Младите хора в Хърватия напускат родителския дом средно на 31,5 години, показват данни, представени на заседание на парламентарната комисия по...