За ролята на българите градинари в Сърбия в българското революционно дело разказа историкът д-р Диана Митева на конференция в Белград

За ролята на българските гурбетчии градинари в Сърбия в развитието на българското революционно дело говори историкът д-р Диана Митева на днешната конференция, посветена на 150-ата годишнина от Априлското въстание, която се проведе в пресклуба на БТА в Белград.
Тя каза, че началото на гурбетчийството на градинари от България в Сърбия е поставено още през 1815 г., когато в Белград се заселват трима братя от Лясковец. Към 1853 г. там вече е имало 10-12 градини на българи, всяка с по 10-16 работници, т.е. малко преди Априлското въстание в сръбската столица е имало около 120 – 190 официални български градинари гурбетчии. Те, заедно със семействата си, са образували немалка за времето си общност, разказа д-р Митева.
Заедно с гурбетчиите в Смедерево, Зайчар, Пожаревац и други градове общият брой на българските градинари в Сърбия по онова време се изчислява на 1000 – 1500 души.
По-нататък историкът се спря на Първата и на Втората българска легия в Белград през 60-те години на XIX в. и на ролята на българите градинари в тях.
Д-р Митева разказа, че градинарите оказват изключително голяма подкрепа на българските легии, приютяват революционери в домовете си при нужда и предоставят парични средства за издръжката на легиите. По време на Втората българска легия през 1867 – 1868 г. в Белград е и Васил Левски, който се разболява, а градинарите гурбетчии заплащат операцията от апендицит, която се налага да му бъде направена.
Българите градинари в Сърбия подпомагат и революционните комитети, които Левски започва по-късно да организира, като предоставят литература, периодичен печат, информация и писма от Сърбия на Първи революционен окръг (с център Търново), и се превръщат в един революционен канал за пренос на информация. 
Има и градинари от Белград, които пряко се включват в Априлското въстание, каза д-р Митева.
Тя изтъкна изобщо ролята на Сърбия в живота на българските революционери, като посочи, че мнозина от тях, като Христо Ботев, Васил Левски и Георги Раковски, използват често пасторти на градинари гурбетчии, за да се придвижват по-лесно.
„Но първо тези хора са били тук, в Белград, събрани на едно, получавайки военна подготовка, за да може днес да съществува нашата държавност“, каза в заключение д-р Диана Митева.