Брюксел продължава с обсъждането на новата Многогодишна финансова рамка и Общата селскостопанска политика след 2027 г., съобщи Снежана Благоева

Представители на Европейската комисия и държавите членки обсъждат предложението за новата Многогодишна финансова рамка (МФР) на ЕС, част от която е Общата селскостопанска политика (ОСП). Това съобщи Снежана Благоева от Постоянното представителство на България в ЕС по време на първия панел „Бъдещето на европейската политика за земеделие и храни“ от провеждащата се 12-ата Национална среща на земеделските производители в България в Казанлък.
Тя посочи, че новата рамка е структурирана в три основни части – национални и регионални планове, Европейски план за конкурентоспособност и инструмент „Глобална Европа“,  най-голям интерес за България представляват плановете за национално и регионално партньорство, където ще се прилага ОСП. 
По нейните думи бюджетът на новата МФР е най-големият досега, като около 44 процента от средствата са концентрирани в националните и регионалните планове. Част от тях са изрично заделени за подпомагане на доходите на фермерите, агроекологични плащания, инвестиции в земеделски стопани и управление на рискове. Въпреки това, някои държави изразяват опасения за намаляване на средствата и загубата на самостоятелност на ОСП.
Комисията предлага по-гъвкава структура на бюджета, включително средства за извънредни ситуации, като кризисен резерв за земеделие, който се увеличава от 750 на 900 млн. евро годишно. Запазват се основните интервенции – директни плащания, подпомагане на млади фермери и екологични схеми, като се въвеждат минимални и максимални тавани на плащанията за намаляване на разликите между държавите, каза още Снежана Благоева.
Тя допълни, че новите предложения включват и обвързана подкрепа за определени сектори, задължително управление на риска при липса на национални системи, както и възможност за финансиране на услуги за заместване на фермери. Част от интервенциите за развитие на селските райони ще се финансират от нерезервираните средства в националните програми, като Комисията предлага поне 10 на сто от тях да бъдат насочени към селските райони.
Процесът на обсъждане продължава, като Европейската комисия и държавите членки ще изготвят препоръки за стратегическите планове, които включват подкрепа на доходите, конкурентоспособност, обновяване на поколенията, екологични и климатични мерки, управление на рискове, иновации и дигитализация. Очаква се финализиране на препоръките до края на 2026 г., след приемането на окончателната законодателна рамка.
Необходимо е изработване на нов обществен договор и дългосрочна, устойчива и национално отговорна визия за българското земеделие, заяви председателят на Управителния съвет на Асоциация на земеделските производители в България (АЗПБ) Венцислав Върбанов при откриването на Националната среща.