Дигиталните регистри и карти като средство за опазване на културното наследство бяха на фокуса в последния панел „Дигитални регистри и карти", който се проведе в рамките на втория ден на четвъртото издание на международния форум „Дигитализация и иновации за културно наследство" в зала „Биад" на Федерацията на научно-техническите съюзи в България.
Клара Наги от екипа на програма „7-те най-застрашени“ на „Европа ностра“ направи презентация на тема „От застрашени към овластени - истории от програмата „7-те най-застрашени“. Програма е активна вече 13 години и към момента работи със 77 обекта. „Това е маратон, не спринт, защото непрекъснато работим с всички наши обекти и постоянно се опитваме да напреднем. Ако имаме късмет, някой от нашите обекти може да бъде спасен“, каза Наги.
Тя обясни, че инициативата обхваща цяла Европа. Уточни, че 77-те случая, с които работят, са разпределени в 35 страни. От две години насам програмата е отворена за всички и не е необходимо участие в „Европа ностра“, за да се номинира обект. Кандидатура може да направи всеки индивид и организация. „Така се опитваме да направим нашата програма още по-отворена и достъпна“, каза Клара Наги. Тя представи различни обекти, върху които екипът на „7-те най-застрашени“ е работил. Сред тях са индустриални сгради, градини и природни забележителности, както и произведения на архитектурата и паметници.
Обикновено проектите, с които програмата работи, са замразени и в процес на възстановяване, а екипът се присъединява, за да ги задвижи. „Опитваме се да бъдем катализатор, за да спасяваме обекти“, каза Наги.
Заплаха, пред която са изправени тези обекти, идва от тези, които взимат решения, както и от други фактори като туристическото развитие, запускането на обекта, климатични промени или екстремни метеорологични условия. Когато един обект е признат за застрашен, се вдига тревога и тези, които взимат решения, предприемат действия. „Видимостта е нашето средство“, отбеляза Клара Наги.
Лекция на тема „Картографиране на оспорваните истории и обекти от цял свят“ представи д-р Паула О'Донохю, член на екипа на Европейската асоциация на преподавателите по история (EuroClio). „Какво да правим с неудобните паметници – дали да ги опазваме, контекстуализираме или премахваме? Целите ни като организация са да намерим отговорите на тези въпроси“, каза тя. О'Донохю обясни, че много от тези паметници са обект на спорове по линия колониализъм, сексуално насилие, тоталитаризъм и други.
„Започнахме да картираме такива случаи. Искахме да извлечем информация във връзка с такива оспорвани мемориали и да насърчаваме образованието и научните изследвания на тези казуси“, допълни О'Донохю. Според нея цел на организацията е и да послужи на взимащите решения, органите на местната власт, на които екипът дава насоки. Европейската асоциация на преподавателите по история предлага цифрова карта на уебсайта си. Инструментът разполага с филтри, като казусите могат да бъдат разгледани спрямо какви мерки са предприети на базата на историческите данни. Картата включва почти 700 обекта, като информацията е актуализирана най-малко три пъти годишно.
О'Донохю представи и различните методи за решаване на казусите: промяна на условията на обекта чрез поставяне табела и се предоставяне на допълнителна информация за съответното оспорване, временно или постоянно премахване на съответен паметник, както и преименуване на съществуващи такива.
Рубен Даененс, основател и ръководител на проекта Atlas Sovieticus, представи най-голямата платформа в света за картографиране на социалистическо монументално изкуство. Той обясни, че цялата информация за монументалното изкуство е разпръсната. Много голяма част от нея също не е актуална или е погрешна.
„Този атлас цели да събере тази информация и да я направи достъпна за обществото. Покриваме повече от 30 страни“, каза Даененс. Той уточни, че инициативата е трансгранична, а проектът още е в развитие. Неговите потребители са приканени да добавят информация и снимки за обекти на монументалното изкуство, ако ги няма в атласа. „Не само искаме потребителите да добавят обекти, но могат също така да опресняват информацията“, допълни Даененс.
Данните в картата могат да бъдат филтрирани спроде риска, техника и теми на изкуството. Даененс обясни, че е създаден и инструмент, позволяващ на потребителя да открие монументални произведения на изкуството, които не са в атласа – обекти, чието съществуване екипът не може да потвърди, но чрез този инструмент потребителят може да провери.
„Един от другите ни продукти е галерия, отново с филтри и подробни описания с максимум информация“ допълни Даененс. „Това е най-първата стъпка в посоката на опазването“, каза още той. „Насочваме вниманието на обществеността към конкретни проекти и хората започват да действат“. Според него това също е инструмент за документация и по тази причина екипът включва и обекти, които вече не съществуват.
„Имаме 7000 места, като шест процента от тях са свързани директно с комунизма и неговите идеологични символи, но много са за фолклора и за бита“, каза още Даененс. Той обясни, че с данните, с които разполагат, може да бъде развита изследователска дейност на монументалното изкуство от епохата на социализма.
Дигиталните културни политики на Франция, стандарти, инфраструктура, резултати представи Мари-Вероник Лероа от Министерството на културата на Франция и вицепрезидент на асоциация Michael Culture.
Тя каза, че основните политики на ведомството са свързани с жизнения цикъл на данните – дигитализация, предоставянето на отворени данни, свързването на различни бази данни и агрегацията на данни, т.е. оформяне на процесите и терминологията, събиране на данните от институциите и тяхната организация с цел да бъдат достъпни и използваеми.
„Важно е да събирате данните по правилен начин“, обясни Лероа. „Хората трябва да са чувствителни спрямо данните, които произвеждат и спрямо това как се обработват тези данни“. Тя обясни, че всеки път, когато се обработват данни, се губи информация. „Идеята е да се намали броят обработки и да се увеличи качеството на информация“.
Лероа обясни, че фокус за екипа са 3D моделите, защото това е напреднала технология, която може да бъде употребявана също в сфери като туризма, образованието и за запазването за културното наследство. „Много е трудно да направите политика, която да покрива всичко – археологията има едни изисквания, другите сектори – други. Много трудно 3D модел да може да служи за всичко, защото един модел не може да покрие всички тези нужди“, каза още Лероа. Тя обясни логистичните проблеми при създаването на 3D модел. Важни въпроси в процеса са дали проектът е устойчив, както и дали ще бъде видим и достъпен след три или пет години. „Важно е да направите правилните технически избори, за да си гарантирате суверенитет и устойчивост“, каза още Мари-Вероник Лероа.
Интерактивна карта на минералните бани в нашата страна представи архитект Ивайло Захариев, член на Българска асоциация на термалното наследство. Цел на организацията е популяризирането на термалната културата сред обществото и утвърждаването на държавата и общините като добри стопани.
Захариев обясни, че екипът е създал интерактивната карта на минералните бани в България, за да помогне да оцелеят. „Бяхме събрали много информация за баните. Потърсихме държавен регистър, но не намерихме такъв и затова създадохме първата дигитална интерактивна карта на минерални бани в България“, каза той. „Много хора се активизираха около тази карта и се оказа, че тя е много нужна и полезна“, допълни Ивайло Захариев. Екипът отчита данните за ресурса за минералната вода, сградите, които са построени и действията на общността.
Захариев уточни, че много често баните се намират в исторически сгради, които предлагат автентично преживяване. Според него данните показват, че има начини общините в по-малките населени места сами да намерят сила да възстановят баните и да ги поддържат. „Надяваме се, че държавата няма да изостави термалното наследство на България“, каза в заключение Захариев.
Информационен регистър на варненското недвижимо културно наследство представи архитект Ирина Ефтимова от екипа на Varna Heritage. „Съдържанието на регистъра представлява интердисциплинарно изследване на недвижимото културно наследство на Варна“, обясни тя. „Оказа сеу че информация за недвижимото културното наследство в България съществува в много сериозен обем, но тя е много разпокъсана и слабо използваема“, каза още Ефтимова. По думите й екипът е събрал информацията от архива на Варна. „Архивите са застрашени поради лошо съхранение. Застрашена е автентичната памет“, каза тя.
По думи на Ефтимова често дигитализацията на информация се изчерпва със сканиране на документи, но без допълнителна информация и датировка, което затруднява експертите, работещи в сферата. Екипът е проучил как в Европа и в световен план се водят такива видове регистри и е създал тази система, която структурира и свързва информацията и я прави използваема.
Обектите в регистъра са дигитализирани и структурирани спрямо техните характеристики. Класифицирани са по техническо състояние, като информация екипът обновява постоянно. Според Ефтимова системата може да се използва като инструмент за разработване за концепции за намеса от общините с цел опазване на културното наследство, както и като търсачка от гражданите.
Ефтимова обясни, че обектите са геореферирани и могат да бъдат търсени по карта, която представя контекста, връзките между сградите и с градската среда. Досието на всеки обект е достъпно от картата. Добавени са данни и биографична информация за архитектите, работили във Варна, както и за техните обекти. „Изводът, който искам да представя, е, че дигитализацията има реална стойност, когато е функционална и използваема. Тогава тя се превръща в инструмент за опазване на културното наследство“, каза в заключение Ефтимова.
Презентация на тема „Виртуална библиотека: архитектурни съкровища на българските села“ направи архитект Елена Стойчева от екипа на Ruralheritage.bg. Тя обясни, че голяма тенденция в България е архитектурното наследство от 20-те 30-те години на XX век да бъде изоставено и да се разруши. „Ние сме напът да загубим облика и автентичността на това наследство“, каза Стойчева.
В контраст на тази тенденция тя даде за пример няколко сгради, които са реставрирани или опазени. „Снимаме много и съпоставяйки тези сгради, можем да направим извода, че всяко село е уникално. Виждаме много разлики в декоративните елементи“, каза още Елена Стойчева. По нейни думи във всяко село къщите са с локални специфики и детайли.
„Работим предимно визуално, нямаме архитектурни планове. Имаме само събрана информация, защото искаме да достигнем по-широка публика като хората по селата и младите потребители“, каза Стойчева. „Искаме в по-позитивна светлина да представим това наследство“.
Екипът прикани хората, които имат интерес, да се присъединят към дейността на проекта, предоставяйки снимки и информация. „Заедно бихме могли да разширим тази визуална библиотека и поне да документираме сгради, преди да се срутят“, каза Стойчева. Тя обясни, че екипът организира различни изложби и презентации по местата, където е извършвана документална дейност, като целта е да се ангажира обществеността за собственото си наследство.
„Историята за срутващите се къщи е много емоционална на доста места. Тя е свързана и с пренаселения и с гонения“, обясни Стойчева. „Искаме да върнем погледа към много важни неща: детайлите на фасадите, които губим в днешно време, материалите, които са дишащи и имат финес и опазването на автентичността... Искаме да покажем, че реставрацията на сградите, въпреки че е трудоемка, си заслужава, защото запазваме нещо неповторимо“, каза в заключение Стойчева.
Форумът бе закрит от архитект Дора Иванова. „За мен усещането от този форум е, че има един алхимичен, трансформационен характер, в който взимаме проблеми и ги трансформираме в надежда в идеи и възможности“, каза тя.