Динамиката на общественото доверие към кабинета през втория месец от неговата работа показва вече ясно изразена низходяща тенденция. Такива са данните на социологическо изследване на агенция “Маркет линкс”, разпространено до медиите. С 8% са намалели имащите доверие, а с 11% са се увеличили деклариращите недоверие в кабинета.
Проучването е финансирано и реализирано съвместно от БТВ и „Маркет ЛИНКС“. Проведено е сред 1002 души над 18 години в страната в периода 11–19 юли 2026 г. чрез пряко лично интервю и онлайн анкета.
За първи път след предсрочните избори почти всички ключови показатели, измерващи общите нагласи, показват едновременен спад. Оценката за посоката на страната отново се измества в негативна посока, а доверието в кабинета и в премиера намалява за втори пореден месец, според основните наблюдения от проучването.
Отбелязва се, че проектобюджетът, който вече е на прага да бъде одобрен от Народното събрание, остава една от основните слабости на кабинета през първите два месеца от неговата работа. Почти три месеца след първото си заседание 52-рото Народно събрание се ползва със значително по-висока степен на доверие спрямо предходното, което най-вероятно е резултат от по-умереното поведение на депутатите.
Подредбата на доверието в лидерите остава без съществени размествания и единствено Румен Радев задържа положителен нетен рейтинг – 50%. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е с 12% доверие, а председателят на „Продължаваме Промяната“ Асен Василев – с 13%. Новият лидер на ДСБ Радан Кънев е с 11% доверие, колкото има и Костадин Костадинов от „Възраждане“. Съпредседателите на „Да, България“ Божидар Божанов и Ивайло Мирчев са съответно с 8% и 9% подкрепа. Най-ниско е доверието към лидера на ДПС Делян Пеевски – 5%.
Според нагласите за партийна подкрепа при предсрочен вот сред заявилите, че ще гласуват, ПП–ДБ изпреварва ГЕРБ–СДС и се нарежда на второ място с 14,4%. „Прогресивна България“ запазва около 39% и остава безспорен лидер, тоест спадът в доверието към кабинета все още не се пренася върху нейната електорална база, отбелязва проучването.
Сравнението между двата месеца показва как основното позитивно послание за кабинета губи тежест. Тезата, че правителството въвежда ред след хаос, спада от 41% на 35%, докато нарастват както оценките за неподготвеност, така и тези за продължаване на стария модел с ново лице. Позитивните нагласи като цяло слизат под 60%, което е количествен израз на процеса, наблюдаван и при другите показатели – първоначалният кредит на доверие показва признаци на изчерпване, се казва още в социологическото проучване.