Духовното ни стадо расте и все повече миряни идват в храма, каза отец Бисер Христов при неделната служба в Търговище

Миряни изпълниха храм „Св. Успение Богородично“ в Търговище в неделния ден. Службата води отец Бисер Христов, който днес празнува 55 години от рождението си. За да го поздравят тук бяха християни от региона, деца от неделното училище, както и група поклонници, водени от отец Георги от софийския храм „Св. Петка Самарджийска“. Светата служба бе украсена и от певци от Велики Преслав.
Днешното свето евангелие, каза отец Христов, е може би най-яркият пример за това какво означава да си християнин – толкова просто, ясно и добре обяснено, че няма нужда даже от проповед. 
Свещеникът прочете Евангелието от Лука:  „Рече Господ както искате да постъпват с вас, човеците, тъй вие постъпвайте с тях. И ако обичате ония, които вас обичат - каква вам награда. Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат. И ако правите добро на ония, които и вам правят добро – каква вам награда. Защото и грешниците правят същото. И ако давате в заем на ония, от които се надявате да получите назад – каква вам награда. Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото. Но вие обичайте враговете си и правете добро и на заем давайте без да очаквате нещо и ще ви бъде наградата голяма и ще бъдете синове на Всевишния. Защото той е благ и към неблагодарните, и към злите. И тъй бъдете милостиви, както и вашият Отец е милостив“.
Отец Христов призова всеки от дошлите в черквата да погледне в сърцето си и в живота си, в историята си – дали наистина постъпва по този начин. Дали наистина сме християни или само се именуваме така. Дай Боже да преосмислим живота си по този начин, че нито алчност, нито омраза, нито гняв, нито злоба, нито завист да ни спират по пътя към вечния живот, каза той. 
Специален подарък бяха подготвили за рождения ден на отец Бисер децата от неделното училите към храма и ръководителят им Стефка Петрова. Развълнуван от жеста, свещеникът разказа спомен от детството си, когато е бил 5-годишен. Тогава заедно със своя приятелка от детската градина прибрали овца, вързана да пасе пред детското заведение. Отвели я в къщата на баба му, за да си играят на семейство. „Оттогава взех да се научавам да бъда пастир. Днес виждам, че стадото е станало много голямо. И съм благодарен на това, че духовното ни стадо расте и миряните присъстват в храма".