Камерна изложба в Казанлък разказва за съдбите на личности, изобразени върху непоказвана до момента рисунка на Райко Алексиев

Камерната изложба, подредена в една от стаите на къща музей „Дечко Узунов“ в Казанлък, разказва историята на неизследвана и непубликувана до момента рисунка на Райко Алексиев. Куратори на експозицията, озаглавена „Краят на една година. Мюнхен 1923“, са Свобода Цекова и Антон Стайков, а на малко познатия дружески шарж, около който е изградена тя, са изобразени знакови фигури от българския културен живот между двете световни войни. 
Рисунката е създадена от Райко Алексиев в Мюнхен през бурната 1923 година, като по неясни причини художникът го е скъсал и изхвърлил веднага след създаването му. По-късно творбата е спасена от Олга Живкова – сестра на Маша Живкова-Узунова, тогава годеница на Дечко Узунов – и пренесена в София. Сто години по-късно чрез тази изложба творбата достига до публиката, носейки своите истории и загадки. 
В зимната сцена на отпътуване на рисунката оживява група български студенти и интелектуалци – едни вече утвърдени, други още в началото на своя път. Сред тях са поетите Николай Лилиев и Елисавета Багряна, писателите Светослав Минков и Георги Райчев, художниците Райко Алексиев, Дечко Узунов, Константин Щъркелов и Маша Живкова, а разказът на експозицията не свършва в края на 1923 година, а проследява живота им и след тяхното завръщане в България. 
Творбата е предоставена на кураторите от наследничката на Олга Живкова Мария Дерменджиева с идеята да разкажат историята зад нея, каза за БТА Антон Стайков. „Тя донесе тази никога непоказвана и нереставрирана и пълна с мистерия рисунка и ние решихме да се опитаме да направим дори и малък разказ, защото си струва“, посочи той. Кураторът подчерта, че  непознат шарж на 11 герои не е нещо, което се среща често. Сюжетът на творбата е именно от 1923 година. „Знаем за този период, за българската колония, за интересната година и решихме да направим нашия малък разказ и да обедини тези персонажи, които са на карикатурата, за да отдадем дължимото на тези български творци“, обясни той. По думите му във всички от тях има разочарование от това, което става в България, както и желание да се докоснат колкото се може повече до културната среда в Германия, за което пък им помага хиперинфлацията. „Тогава се оказва, че докато марката се превръща от десетки хиляди до милиард, българският лев има по-висока стойност и те могат да си позволят да си купуват най-различни, понякога луксозни неща“, отбеляза Антон Стайков. Всички от тях впоследствие се прибират в България и изграждат в периода между двете войни част от елита на страната. Кураторът изрази мнение, че този шарж ще даде възможност на изследователите да открият много неща около тези личности и посочи, че именно това е смисълът на подобни открития - да влязат в общия разказ. 
За кураторите най-голямото предизвикателство е било да разгърнат разказа в толкова камерно пространство, коментира за БТА Свобода Цекова. „Намираме се в стая, която е може би 12 квадратни метра. Правили сме изложби на 1000 квадрата и повече, но никога не сме работили в толкова малко помещение и се чудехме много как да направим разказа“, посочи тя. Цекова изказа специална благодарност на директора на Художествена галерия – Казанлък д-р Пламен Петров за това, че е отворен за всякакви идеи и е посрещнал с абсолютно доверие идеята изложбата да започва в шкаф. „От шкафа разказът преминава върху една маса и в една книга, която представя какво са правили героите през 1923 година, но има и отделни глави, които дават допълнителна информация за контекста събитията“, обясни Свобода Цекова. Макар и темата да е 1923 година, разказът не спира в края на годината, а продължава с историята на тези хора след завръщането им в България.  По думите и това е „хибрид между камерна изложба и читалня в библиотека“, а кураторите искат да проверят как това ще работи с публиката и дали може в толкова малко пространство да се организира разказ, който да функционира.  В изложбата са използвани копия от репродукции, фотопрепратки, писма, кореспонденция, цитати на изследователи, работили по темата. Подготовката е започнала преди повече от година и половина, предстои да бъде създадено и книжно издание. Цекова подчерта, че зад изложбата стои трудът на много хора и изказа благодарност на всички, помогнали за нейното създаване. 
Освен че е дълго изследователско пътешествие на кураторите, тази изложба по невероятен начин преплита житейски и творчески съдби на личности, които определяме като едни от големите стълбове на българския модернизъм и на всички онези процеси, случили се в България през 30-те и 40-те години на миналия век, каза директорът на казанлъшката галерия д-р Пламен Петров. Той посочи, че именно събитията, които тези личности преживяват заедно през 1923, се превръщат в ключа, начертал следващото развитие на българското изкуство. Д-р Петров отбеляза, че наблюдава работата на Свобода Цекова  и Антон Стайков от две десетилетия и определи настоящата изложба като „изумително важна крачка в техния творчески тандем“. Той изрази надежда тя да бъде показана в разгърнатия си вариант и в Мюнхен. Мисля, че това е едно от най-европейски изпълнените изложбени продукти в страната в последните няколко години, заяви директорът.