Комисията по здравеопазването не прие предложения за промени за основните заплати на медицинските специалисти, внесени от „Продължаваме промяната“

Парламентарната комисия по здравеопазването не прие на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, внесен от Ивайло Шотев и група народни представители. Предложенията за промени са свързани с основните възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в държавните и в общинските болници. "За" законопроекта гласуваха двама, "против" - 12 , "въздържал се" - двама.
Държавните и общинските болници не разпределят печалба от дейността, ако не са осигурени възнаграждения на персонала и ако не са предприели действия за увеличение на възнагражденията с минимум 10%, се посочва в законопроекта. Ако печалбата не е достатъчна за увеличение на възнагражденията на медицинския персонал, печалба не се разпределя. Основното месечно трудово възнаграждение на лекар или дентален лекар без специалност, както и на магистър - фармацевт без специалност да е не по-малко от 150% от средната брутна работна заплата за страната, а на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на лекарските асистенти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите да е не по-малко от 125% от средната брутна работна заплата за страната, предлагат още вносителите. Допълнително възнаграждение за положен нощен труд, което да бъде не по-малко от 0,5% от размера на минималната работна заплата за съответната година, за всеки отработен час или част от него, се предлага в документа. Съотношението между максималното и минималното брутно трудово възнаграждение на медицинските специалисти в болниците да бъде не повече от 10:1, като брутното трудово възнаграждение се формира като сума от основното трудово възнаграждение и всички допълнителни възнаграждения на медицинския персонал. Допълнителното месечно възнаграждение за извършена медицинска дейност от управител, изпълнителен директор, директор или прокурист на държавна или общинска болница не може да надхвърля два пъти средната работна заплата на медицинския персонал. Членовете на органите на управление на държавни и общински болници да публикуват на интернет страницата си или на интернет страницата на лицето, което упражнява правата на собственик на капитала или към което е създадено лечебното заведение, данни за всички доходи в страната или в чужбина от същото лечебно заведение, както и от други лечебни и здравни заведения и от лица, които имат предмет на дейност производство, внос или търговия на едро и на дребно с лекарствени продукти и медицински изделия или научна, изследователска или консултантска дейност в областта на медицината, денталната медицина или фармацията, се казва още в проектозакона.
Целта е да се осигурят адекватни минимални заплащанията, така че медицинските специалисти да бъдат удовлетворени от работата си, както и да се предпазим от изтичане на кадри от системата, каза Николай Денков от парламентарната група на „Продължаваме промяната“, който представи законопроекта. Друга цел на предложението е постигане на прозрачност и контрол при определяне на възнагражденията, особено на ръководните кадри. Ако има сключен Колективен трудов договор, се спазват изискванията в него, но ако няма, се прилагат разпоредбите, заложени във предложения законопроект, допълни Денков.
Министерството на здравеопазването изразява принципна подкрепа към повишаването на заплатите и задържането на специалистите в системата, но трябва да се обърне внимание на някои противоречия, които биха се създали, ако се приложи предложеният законопроект, каза министърът на здравеопазването Катя Ивкова. По думите ѝ законопроектът не предвижда допълнителен ресурс, а въвеждането на задължителни минимални възнаграждения създава риск от сериозно влошаване на финансовото състояние, особено на общинските болници. Прави впечатление, че законопроектът е фокусиран върху държавните и общинските болници, но са изключени частните болници, добави тя. 
Подкрепям становището на Министерството на здравеопазването, каза д-р Асен Меджидиев, подуправител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).  Заплатите трябва да се актуализират, но по механизъм за положен труд, а не по стара социалистическа система, каза още той.
Васил Тодоров от Българската търговско- промишлена палата възрази срещу въвеждане на обвързване на минималните основни възнаграждения със средната работна заплата. По думите му решението на въпроса за заплатите би било подписване на колективен трудов договор. Не подкрепяме предложенията, каза още Тодоров.
Трябва да търсим механизми, които не са проинфлационни, каза Боян Петракиев, изпълнителен директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.
За пореден път се лекуват симптомите, а не заболяването, каза Иван Кокалов от КНСБ. Проблемите, с които искаме да се справим, не се коренят в липсата на закони. Не подкрепяме предложенията, защото са против нормите на социалния диалог и нито ще удовлетворят работещите, нито ще се излекуват раните, създавани години наред, посочи още Кокалов
Да има трайно остойностяване на труда, всеки в сектор здравеопазване трябва да получава достойно възнаграждение и подкрепяме мерките за стимулиране на продължаващото обучение, както и за нощен труд, каза Василена Димитрова, представител на Инициативен комитет „Бъдеще в България“ и припомни, че е изминала една година от техните искания, свързани със заплатите на лекарите. 
Андрей Марков от Българска болнична асоциация каза, че тези въпроси не се уреждат в закони. Марков подкрепи позицията на МЗ, според която в законопроекта липсва посочен ресурс.
Диана Георгиева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи призова народните представители да намерят решение на проблема, тъй като недостигът на медицински сестри е много сериозен, а средната им възраст в момента е 57 г.
Няма как да се търсят решения, когато се заобикаля основният проблем, каза Николай Денков. По думите му трябва да се търсят решения по същество, вместо да се повтарят едни и същи аргументи, целящи да отложат проблема във времето. Има реален проблем и се оптваме да намерим решения, допълни той.    
Георги Георгиев от ПГ на „Възраждане" каза, че със сигурност средствата може да бъдат разпределяни много по-прецизно и изрази увереността си, че някои директори на болници са се облагодетелствали неправомерно. Според него трябва да се смени моделът на финансиране. Трябва да се промени и остойностяването на клиничните пътеки, като по този начин ще се намалят злоупотребите, каза още той. 
Да излезем от тези популистки разговори, призова Георги Илиев от ПГ на „Прогресивна България". Всички гледаме в една посока за повишаване на заплатите на медицинския персонал, но не това е начинът, добави Илиев. Според колегата му Георги Петров трябва да се намери механизъм, според който всяка болница правилно да разпределя парите, получени от здравната каса. По думите му предложението в законопроекта не е най-адекватно.
Няма да подкрепим законопроекта, защото проблемите не намират решение в него и той не постига нищо, каза Лъчезар Иванов от ПГ на ГЕРБ-СДС. За специализантите той припомни, че те не получават пари от здравната каса и е добре да се помисли да се намери финансиране за тях от Министерството на образованието и науката. Друг ресурс за тях може да се осигури от Министерството на здравеопазването и от общините, към които водят специализацията си, каза още той. Според Иванов предложеният законопроект е напълно популистки.      
Проблемът е специфично в болничната помощ и в основата му е това, че в нито една клинична пътека няма обособена стойност за труд, каза Александър Симидчиев от ПГ на "Демократична България". В Българския лекарски съюз имат методика и могат да направят остойностяване на труда. Според него минималните заплати трябва да осигуряват възпроизводство на труда, които след това да се надграждат. Бързо решение би могло да бъде създаване на механизъм обучаващи болници да получават целеви средства от Министерството на здравеопазването. По думите му трябва да има дългосрочни и устойчиви решения.