Културното наследство на Черноморския регион обсъжда на научна конференция Съюзът на учените във Варна

Съюзът на учените във Варна провежда своята 16-а научна конференция на тема „Културното наследство на Варна и Черноморския регион“. Срещата е в Планетариума на Висшето военноморско училище (ВВМУ) „Н. Й. Вапцаров“. 
По думите на доц. д-р Веселка Радева от организационния комитет, тази година участниците са много повече от миналата. Свои доклади представят над двадесет членове на организацията. Трудовете ще бъдат издадени в сборник през 2026 г. 
Емилияна Димитрова от Държавен архив - Варна разгледа културното наследство на Варна и Черноморския регион през страниците на документите, съхранявани в институцията. Тя обърна внимание както на материалните, така и на нематериалните обекти, информация за които може да се намери в частни и учрежденски фондове. В първата група са включени най-емблематичните здания като най-старата обществена сграда във Варна - на Държавния архив, изградена през 1860 г., един от малкото образци на каменното строителство от преди Освобождението. Друг обект на материалното наследство е Варненският халколитен некропол с неговото златно съкровище. В архива има фотоси от държавното предприятие „Българска фотография“, както и скици от фонда на арх. Камен Горанов, правени лично от него. Димитрова говори още за Морската градина, Драматичния театър „Стоян Бъчваров“ и Аквариума, построен по идея на цар Фердинанд, открит през 1932 г. в присъствието на цар Борис III. Като нематериално културно наследство тя се спря на обичаите Петльовден, празнуван във вайковските села; Еня или Ене, свързан с Еньовден, Трифон Зарезан. Бяха показани още снимки из фонд за гагаузите. 
Светлозар Попов разгледа въпроса за халколитната цивилизация „Варна“ в светлината на златните антропоморфни амулети от некропола. Те са кръгли пластини, някои с отвор по средата, носени на врата и се намират само в женски гробове. Той отбеляза, че подобни артефакти са правени след това още хиляда и петстотин години, има открити и в Дуранкулак, Провадия, както и в Хотница. Количеството, намерено във Варна го няма никъде другаде в целия останал свят, посочи още Попов. Това според него показва, че некрополът е играл особено важна роля на ритуален център или храмов комплекс. Това са идоли на божества. Такива амулети са намерени още на територията на Унгария, Румъния, Турция и по Егейските острови, но те са правени по-късно. Някои от тях са сребърни и оловни. Заключението е, че най-ранните се появяват в култура „Варна“, откъдето се разпространяват по Среден Дунав и Мала Азия, завърши той. 
Докладите бяха придружени с мултимедийни презентации с фотоси на артефакти и документи. Сред другите засегнати на конференцията теми бяха надписът от Бехистунската скала като първи писмен бюлетин в света; Музеят по история на медицината във Варна като пазител на културна идентичност; културното наследство и изкуствения интелект; народните вярвания за змея в българската народна поезия; възгледи за името Болгария.