Лекари от МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ в Смолян помагат за лечението и възстановяването на 19-годишната Джесика Трампова, която е преминала през седем операции и от години води битка да проходи, каза пред БТА началникът на Хирургичното отделение д-р Атанас Белчилов. След последната тежка интервенция, извършена в Турция, младото момиче на два пъти е прието в смолянската болница в тежко общо състояние.
До Джесика, която е от рудоземското село Елховец, неотлъчно стои нейният 87-годишен дядо Ангел. Той е човекът, на когото тя разчита най-много през годините на лечение. На въпроса как на тази възраст намира сили да се грижи за внучката си, дядото отговори кратко: „Няма кой друг“.
Здравословните проблеми на Джесика започват още когато е на пет години. Постепенно се появяват затруднения в движението на краката, а през следващите години тя преминава през множество медицински интервенции. Досега е претърпяла седем операции. Последната голяма операция е извършена преди около месец в Турция заради тежко гръбначно изкривяване. Впоследствие се налага допълнително лечение и повторна хирургична намеса.
Между леченията Джесика постъпва в МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“, а след завръщането си от Турция отново е приета в смолянската болница. При едно от постъпванията си момичето е в изключително тежко общо състояние и с отворена оперативна рана. Екипът на Хирургичното отделение предприема необходимото лечение, включително хирургични процедури, кръвопреливания и инфузионна терапия, като състоянието ѝ е стабилизирано.
„Дойде тук в тежко общо състояние от медицинска гледна точка. Стабилизирахме я и направихме необходимото лечение“, разказа д-р Белчилов.
Пред БТА Джесика разказа, че медицинският екип е бил до нея и при двете ѝ постъпвания и ѝ е помогнал да се възстанови. „Още когато ми се отвори раната, ме приеха и ми помагаха. След като отидох в Турция и се върнах, пак ме приеха“, каза тя.
Зад медицинския случай стои и трудна семейна история. Майката на Джесика е болна, а баща си тя е загубила, когато е била на две години и девет месеца. Основната ѝ опора е дядо Ангел, който въпреки своите 87 години я придружава и се грижи за нея.
„Кураж, сила, опора“, описва дядо си Джесика.
Дядо Ангел не говори много за собствените си трудности. Пред БТА той каза, че прави каквото може, защото трябва да помага на внучката си. Най-голямото му желание е тя да се възстанови и двамата отново да могат да излизат заедно.
„Възхищавам се и на пациентката, и на дядото, който е неотлъчно до нея и се грижи за нея“, каза д-р Белчилов.
Въпреки годините на лечение и операциите Джесика продължава образованието си. Завършила е средно образование, а в момента учи дистанционно в Университета за национално и световно стопанство в София.
Най-голямата ѝ мечта е да проходи. На въпроса дали вярва, че това ще се случи, Джесика отговаря: „Вярвам. И се опитвам да се справя“.
В хода на продължителното си лечение момичето няколко пъти е преминавало рехабилитация и в Специализираната болница за рехабилитация (СБР) „Родопи“ в Рудозем. В подкрепа на Джесика в Рудозем и в населени места в общината са поставени кутии за дарения.
Пред младото момиче предстои още лечение, а според д-р Белчилов вероятно ще бъдат необходими и последващи ортопедични операции. По думите му може да бъде потърсена и възможност лечението да продължи в България. Последващите интервенции са свързани и със значителни финансови разходи.
Случаят на младото момиче поставя и въпроса за лечението на пациенти със сложни състояния, при които необходимите медицински грижи не се покриват изцяло от съществуващите клинични пътеки. Д-р Белчилов обясни, че част от разходите за лечението на Джесика остават за сметка на Хирургичното отделение и лечебното заведение.
По думите му след хирургичната интервенция момичето по принцип е трябвало да бъде долекувано в лечебното заведение, където е извършена операцията. Продължаването на лечението там обаче е свързано със значителни разходи за семейството.
„По-важното е специално такива пациенти, всички пациенти, да бъдат доволни и излекувани, да си тръгнат живи и здрави или поне в по-добро здраве от това, в което са дошли“, каза д-р Белчилов.
Той посочи, че при някои заболявания и състояния средствата, които лечебните заведения получават по клинични пътеки, не покриват изцяло реалните разходи за лечението. Въпреки това, според него, водещо при вземането на медицинските решения остава състоянието на пациента.
Джесика изрази благодарността си към д-р Атанас Белчилов и целия екип на Хирургичното отделение за професионалните грижи и човешкото отношение. По думите ѝ подкрепата, която получава в болницата, ѝ дава сили да продължи лечението си и да вярва, че ще се възстанови.
„Те са много добри хора и много ми помогнаха. Искам специално да благодаря на цялото отделение и на целия екип“, каза тя. Джесика описва дядо си като „борбен, силен и много добър човек“. Ангел пък казва за внучката си, че е силна и борбена и не се предава.
Мечтата на 87-годишния Ангел е да види внучката си възстановена. А Джесика събира своята надежда за бъдещето само в две думи – „да проходя“.