На първо четене бяха одобрени законодателни промени, свързани с трудовата миграция

Народното събрание разгледа два законопроекта за промени в Закона за чужденците в Република България на първо четене, внесени от Министерския съвет (МС) и от „Демократична България“ (ДБ). Законопроектът на МС беше одобрен със 151 гласа "за". 11 депутати бяха "против", а осем се въздържаха. Законопроектът на ДБ беше отхвърлен със 133 гласа "против", 31 депутати гласуваха "за, а десет се въздържаха. 
Целта на приетия законопроект на МС е да се отразят изискванията на правото на ЕС, като се улесни законната трудова миграция и се ограничи рискът от трудова експлоатация. Предвижда се, когато достъпът до пазара на труда бъде отнет по вина на работодателя, той да дължи на чужденеца обезщетение, както и задължение да се сключва писмен договор, в който са уредени условията за наем на жилището, предоставено от работодателя на сезонния работник. Въвежда се възможност за издаване на служебни паспорти на деца на служители без дипломатически ранг на задгранична работа до 25-годишна възраст, несключили брак, които продължават образованието си в приемащата държава. Заложено е обикновената услуга за издаване на документите да бъде за срок от 20 дни, вместо 30 дни. 
Законопроектът на ДБ, който беше отхвърлен, въвеждаше законова уредба за използване на автоматизирана информационна система „Платформа за производство за издаване на разрешения за пребиваване и работа“ при обработването и обмена на информация във връзка с подадени заявления за издаване на разрешения за пребиваване и работа, с цел въвеждане на единна електронна среда за взаимодействие между компетентните институции.
По време на дебата Даниел Митов от ГЕРБ-СДС посочи, че измененията са необходими и трябва да се въведат по-ясни правила за миграцията и уреждане на по-добър достъп до пазара на труда. Работодателите имат нужда от предвидими процедури, а българските работници трябва да бъдат защитени от нелоялна конкуренция и незаконна заетост, каза той. От правителството очакваме конкретен разчет за необходимия ресурс и начинът, по който той ще бъде осигурен. Когато има недостиг на работници, законното наемане трябва да бъде възможно в разумен срок и при надеждни проверки, но това не отменя необходимостта от политики за квалификация и заетост на българските граждани, добави Митов.
Становищата на работодателски организации, синдикатите и неправителствения сектор показват няколко проблема, свързани най-вече със служебния обмен на информация, защитата на работниците, сроковете и прехода между различните режими. Те трябва да бъдат разгледани подробно от водещата комисия, посочи Митов.
Ще гласуваме против двата законопроекта, защото под предлог, че се въвежда европейска директива, всъщност се защитават правата на чуждестранните работници, които търсят работа в България, заяви Петър Петров от „Възраждане“. По думите му е необяснимо защо се отменя важно изискване работодателят да представи справка с числеността на чуждестранните работници на дадено място.
Костадин Костадинов от "Възраждане" посочи, че българският трудов пазар колабира, защото работодателите отказват да дават по-високи заплати и внасят работници от други държави.
Владимир Николов от "Прогресивна България" отбеляза, че безработицата в България е най-ниската в ЕС. Той добави, че огромна част от българското население в страната работи и не е нискоквалифицирано, затова се внасят такива кадри от чужбина.
Затрудненията за набиране на персонал в ключови сектори на нашата икономика са явни и трябва да направим така, че процедурите да са по-улеснени, заяви Богдан Богданов от "Продължаваме промяната". България трябва да контролира строго нелегалната миграция, но и да има политика за инвеститорите, които искат да вложат средствата си в нашата държава, добави той.