Омбудсманът сезира Конституционния съд за „замразяването“ на минималната работна заплата и промените при отчитане на трудовия стаж

Омбудсманът Велислава Делчева сезира Конституционния съд за „замразяването“ на минималната работна заплата и промените при отчитането на трудовия стаж, съобщиха от пресцентъра на институцията на омбудсмана. 
С искането си омбудсманът моли Конституционния съд да образува конституционно дело и да обяви за противоконституционни текстове от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. като противоречащи на принципите на правовата и социалната държава.
Според искането с тях се променя механизмът за изчисляване на трудовия стаж, като досегашната уредба, базирана на изработени дни, се заменя с уредба, основана на изработени часове. Новата редакция в Кодекса на труда въвежда стриктно пропорционално изчисляване на трудовия стаж при непълно работно време, като отменя действащото правило, според което за пълен ден трудов стаж се признава времето, през което е отработена поне половината от законоустановената норма. Това представлява най-съществената промяна в режима на трудовия стаж от приемането на Кодекса на труда досега, изтъква омбудсманът.
Оспорва се и текстът, с който през 2026 г. се премахва механизмът за ежегодно определяне на минималната работна заплата, без едновременно да е предложен алтернативен модел, срок за неговото приемане и гаранции за актуализация.
Според омбудсмана оспорените разпоредби засягат пряко начина, по който се признава трудовият стаж – юридически факт, с който се свързват възникването, упражняването или размерът на редица трудови и социални права. В искането се посочва, че новата уредба засяга особено неблагоприятно лицата, работещи при непълно работно време – родители на малки деца, лица с трайни увреждания или със здравословни ограничения, учащи се, пенсионери, лица, които полагат грижи за членове на семейството, както и граждани, за които непълната заетост е единствената реална възможност за участие на пазара на труда.
„За тези лица новият режим не е само въпрос на счетоводно или административно отчитане на трудовия стаж, той забавя придобиването и може да намали размера на непосредствено свързани с труда права – платен годишен отпуск, допълнителни отпуски, допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, обезщетения, чиито размер или възникване зависят от продължителността на трудовия стаж, както и възможността за заемане на длъжности, за които законът изисква определена продължителност на трудовия или професионалния стаж“, пише омбудсманът в искането си.
По отношение на минималната работна заплата Велислава Делчева изтъква, че суспендирането на законовия механизъм за определянето ѝ и замяната му с конструкция, зависеща от бъдещо и несигурно законодателно събитие, има пряко отражение върху правата на работниците и служителите. Според искането ѝ премахването на действащия механизъм без ясна и ефективна алтернатива създава риск от правна и икономическа несигурност и лишава значителен брой работници от необходимата предвидимост и защита.
В искането се посочва, че оспорените разпоредби противоречат на принципите на правовата и социалната държава, на конституционната закрила на труда, на правото на труд и на правото на минимално трудово възнаграждение и платен годишен отпуск. Освен това пише, че промените създават риск от непряка дискриминация спрямо работещите при непълно работно време, като поставят тази категория работници в трайно по-неблагоприятно положение единствено поради организацията на работното им време.
Омбудсманът обръща внимание, че измененията в Кодекса на труда са включени в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет, без да бъдат проведени процедурите, предвидени в Закона за нормативните актове, без необходимата предварителна оценка на въздействието и без отделен законопроект и обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Според искането на Велислава Делчева разпоредбите създават и правна несигурност, тъй като едновременно предвиждат неприложимост на действащия механизъм за определяне на минималната работна заплата през 2026 г. и запазване на нейния размер до приемането на бъдещи законодателни промени, без да е определен срок за това.
Преди дни омбудсманът Велислава Делчева обсъди с вицепрезидента на КНСБ Тодор Капитанов и заместник-директора на Института за социални и синдикални изследвания и обучение Виолета Иванова аргументите за подаване на жалба в Конституционния съд срещу изменения в Кодекса на труда за минималната работна заплата.