От КНСБ обсъдиха с омбудсмана аргументите за жалба в Конституционния съд срещу изменения в Кодекса на труда за минималната работна заплата

Вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов и заместник директорът на Института за социални и синдикални изследвания и обучение Виолета Иванова обсъдиха с омбудсмана Велислава Делчева аргументите за подаване на жалба в Конституционния съд (КС) заради промените в преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета, с които се правят изменения в Кодекса на труда, свързани с механизма за определяне на минималната работна заплата и за трудовия стаж. Това съобщиха на сайта си от КНСБ.
На 24 юли конфедерацията изпрати искане до омбудсмана да упражни предоставеното от Конституцията правомощие да сезира КС с искане за установяване на противоконституционност на разпоредбите, с които се променят текстове в Кодекса на труда. От КНСБ изразиха тревогата си, че с тях се суспендира действието на чл. 244, ал. 2 от Кодекса на труда, уреждащ механизма за минималната работна заплата и необосновано се променя чл. 355, ал. 2 относно изчисляването на трудовия стаж.
Капитанов обърна внимание днес върху приемането на промени в Кодекса на труда с дългосрочно отражение върху трудовите и социалните права без спазване на законовата разпоредба за обсъждането им от Националния съвет за тристранно сътрудничество и липсата на какъвто и да е социален диалог. Това е в разрез с изискванията на Директивата за адекватните минимални заплати и насърчаване на колективното трудово договаряне, която вече втора година страната ни не е въвела в законодателството си. На този фон заобикалянето на социалните партньори не може да бъде разглеждано като обикновен процедурен пропуск, а е отстъпление от принципите на партньорство и съгласуване, противоречи на поетите европейски ангажименти и обезсмисля социалния диалог като реален механизъм за участие при вземането на решения, допълниха от конфедерацията.
На минимална заплата се осигуряват 551 хил. от работещите българи, а размерът ѝ трайно остава най-нисък в Европейския съюз, каза Иванова. В същото време цените на хранителните продукти не само догонват, но и задминават средноевропейските стойности и това поставя гражданите в крайно затруднено социално положение.
Омбудсманът Делчева увери, че ще предприеме действия за защита на интересите на работещите българи. Предстои институцията да сезира Конституционния съд заради разпоредбите, които и КНСБ откроява като проблемни с обнародвания в края на миналата седмица Закон за бюджета за тази година.
По-рано днес министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова каза пред журналисти, че няма проблеми с текстовете от държавния бюджет, свързани с минималната работна заплата и трудовия стаж и внесените конституционни жалби от политическите сили ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната“, както и намерението за такава на омбудсмана. 
На 24 юли 2026 г. парламентът прие окончателно държавния бюджет за 2026 г.  По-рано същия ден парламентът реши да се изработи нов механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната, а до тогава тя да остане на нивото от 2026 г. - 620 евро.