От палатки до 130 къщи: как английски благородник преди 100 години помага на бежанци да създадат село Атолово в Стралджанско

Единственото в България село, построено специално за бежанци от семейството на английски благородник, ще отбележи 100 години от основаването си. Как в историята на с. Атолово (община Стралджа, област Ямбол) се преплитат завещанието на лорд Атол, тържественото освещаване на новопостроеното село през 1926 г. в присъствието цар Борис III и министър-председателя Андрей Ляпчев, както и други любопитни факти, разказа за БТА Петя Проданова, главен експерт в Държавен архив – Ямбол.
Атолово е едно от най-младите населени места в Ямболско. Създадено е специално за бежанци от Източна Тракия и Егейска Македония. Летоброенето на селището започва през 1925 г., когато на мястото на бъдещото село вече били разпънати палатки и в тях живеели бежански семейства. По инициатива на британската хуманитарна фондация „Спасете децата“ (Save The Children) преди век започва изграждането на новото селище, разказа Петя Проданова.
За строителството били изпратени двама англичани – Уебстър, ръководител на проекта, и неговият секретар Тикстон. Те си направили палатка на мястото, където се изграждало селото, за да надзирават работниците. Част от самите бежанци били наемани да пренасят строителните материали. „Бежанците бяха на палатки заедно със семействата си“, е записано в летописната книга на училището в Атолово, която се съхранява в Държавния архив в Ямбол.
Строителството вървяло бързо. До 30 декември 1926 г. вече били изградени 80 къщи, в които се настанили бездомните семейства. През 1928-1929 г. били построени още 50 къщи със средства от бежанския заем и дарения от дружеството. „В спомените си Стана Атанасова, родена в с. Булгаркьой, Източна Тракия, разказва как са се заселили в село Атолово през 1926 г., след като една година живели в хангара на Цепелина край Ямбол: “...Тук нямаше село, а беше голямо поле. Оземлиха ни със земя...”.
Лорд Атол, изграждането на селото, трите версии за името му и как училището е построено преди къщите
Съществуват три версии откъде идва името на селото. Най-разпространената и според специалистите от Държавен архив – Ямбол най-достоверната е, че селото носи името на английския благородник лорд Атол. За това свидетелства запазената в Архива „История на село Атолово“ от Гроздан Аджев. Според автора съпругата на лорд Атол изпълнила неговата воля селото да бъде построено за бежанци в България. Самият лорд Атол, доколкото показват сведенията, вероятно никога не е идвал в страната. „Той е починал и в завещанието се записва жена му да построи селище за бежанци“, обясни Проданова.
Първият етап от строителството включва довършване на пресушаването на Стралджанското блато, започнато още през 1923 г. Следва построяване на единични къщи край жп линията и изграждане на читалищна сграда, в която по-късно се помещава училището. На втория етап селото се застроява на изток и запад с къщи с един покрив за две семейства. С предимство са настанявани многодетни семейства на бежанци с три и повече деца.
Всички бежанци получават по 1500 кв. м дворно място, по 50 дка нива и по една градинка от декар. Къщите с дворовете са предоставени от съпругата на Атол безвъзмездно, а нивите остават като задължение към държавата. Помощта не свършвала с построяването на домовете. Макар бежанците да започнали колективно да обработват нивите и да отглеждат основно зеленчуци, английската благородничка осигурявала на всяко семейство по една торба от 60 килограма брашно месечно. За питейна вода били изградени и шест кладенеца, посочи архивистът.
В свои проучвания ямболска общественичка и журналист Мария Качулева също посочва митичния и щедър лорд Атол и неговата фондация „Спасете децата“ като благодетели на селото. Авторката поддържа интересна хипотеза за дискретно участие на английския кралски двор в изграждането на с. Атолово и разказва за осъществена среща между цар Борис III и лорд Атол още през 1921 г. в имението на лейди Кей Мюър – българка по произход с рождено име Надежда Станчович – дипломат, омъжена за английски бизнесмен. Именно в нейния дом царят е гостувал една седмица, като през това време е имал възможност да се запознае с нейния съсед по имение лорд  Атол.
Втора версия за името на селото се открива отново в спомените на бежанката Стана Атанасова. Тя говори за „англичанката Атолия“, която осигурила средствата за строителството. Разказва и за двамата представители на Атолия – Уебстър и Тикстон, които останали две години в селото, обработвали земята с трактори, а след това закупили и раздали на семействата 90 плуга и 90 чифта добитък. Вероятно „Атолия“ е начинът, по който бежанците са наричали съпругата на лорд Атол, изпълняваща завещанието на съпруга си да построи село в негова памет, смята Проданова.
Трета версия се съдържа в летописната книга на училището, която се пази в Държавен архив – Ямбол. Според нея селото било кръстено на Атоли – дъщерята на председателя на дружеството, отпускащо средствата за построяване на селото. Любопитно е, че сред първите грижи на новите жители било не изграждането на по-добри домове, а училището. То отворило врати още на 10 декември 1925 г., докато строителството на селото продължавало. Първоначално децата били настанени в помещение, предназначено за строителните работници.
„Училището се помещаваше в постройка, предназначена за работниците-строители, в стаи, негодни за училище. Набавиха се чинове и черни дъски от Стралджанското училище и при големи неудобства се почна обучението. Децата бяха разпределени в два класа – първи и втори“, е записано в летописната книга. Първата учебна година завършила с тържество, на което присъствали и англичаните, ръководили строителството.
Царският влак пристига на гара Стралджа
Един от най-впечатляващите моменти в ранната история на Атолово е освещаването на селото на 21 ноември 1926 г. На гара Стралджа пристигнал царският влак. От него слезли цар Борис III, министър-председателят Андрей Ляпчев, Сливенският владика и други официални лица и дипломати. Те били тържествено посрещнати в новото село.
В Централния държавен архив са запазени документи за събитието, включително сведения за присъствието на царя и неговата реч. В писмо на Надежда Станчович до неизвестен адресат е разказано за тържеството. Царят благодарил на английските благодетели, след което двама бежанци също се обърнали с благодарност към хората, помогнали за изграждането на селото.
През 2006 г., по повод 80-годишнината от основаването на селото, в центъра му пред кметството е издигната паметна плоча на лорд Атол. Около историята на селото обаче се появяват и въпроси, на които архивите засега не дават окончателен отговор. 
„Защо точно мястото край Стралджанското блато е избрано при достатъчно свободна земя и защо му е на човек с много високо обществено положение и големи възможности да прехвърли през Ламанша и половин Европа английски багери и английски строителни инженери, заради построяването на 80 кирпичени къщи и отводняването на едно блато на Балканския полуостров са все въпроси, чиито отговори едва ли някога ще научим“, коментира Петя Проданова.
Според архивиста обаче е категорично, че Атолово остава уникален случай в историята на България – населено място, създадено специално за бежанци от Одринска Тракия и Егейска Македония с помощта на чужда хуманитарна организация. „Това е пример за днешната неспокойна Европа – пример за едно хуманно отношение, за християнско чувство на милосърдие и толерантност, които могат да бъдат пример в днешно време“, отбеляза още Проданова.
Проявите за отбелязването на век от построяването на селото започват на 29 август. Тогава в Атолово ще се състои концерт на Здравко Мандаджиев и се очаква да се съберат наследници на заселилите се преди 100 години бежанци.