Парламентът отхвърли на първо четене промени в Закона за лечебните заведения относно минимални нива на заплащане на медицинския персонал

Парламентът отхвърли на първо четене законопроекта за изменение на Закона за лечебните заведения, внесен от "Продължаваме промяната". С измененията се целеше гарантиране на адекватни минимални нива на заплащане на медицинския персонал в държавните и общинските болници, в центровете за спешна помощ, за трансфузионна хематология, онкологични и диализни центрове, лечебните заведения за психиатрична помощ, ведомствени лечебни заведения. Предлагаше се обвързване на част от възнаграждението с продължаващото обучение и придобитата допълнителна квалификация. Въвеждаха се ефективни санкции при неспазване на законоустановените минимални прагове за заплащане, включително възможност за прекратяване на договорите с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и налагане на финансови глоби на ръководствата на лечебните заведения. 
Предложените изменения в Закона за лечебните заведения бяха отхвърлени и при прегласуването с 60 гласа "за", 4 "против" и 116 "въздържал се". Прегласуването беше поискано от Венко Сабрутев ("Продължаваме промяната"), който отбеляза, че само управляващите са против достойното заплащане на българските лекари, медицински сестри и медицински специалисти, в Световния ден за достоен труд - 7 октомври.  
Юлиан Димитров ("Прогресивна България") отбеляза, че лечебните заведения работят като търговски дружества и публични предприятия, затова финансирането им трябва да е свързано с конкретна задача и методика. Не може със закон да се наложат минимални възнаграждения, а след това да ги санкционираме, че не ги изпълняват, посочи той. Законопроектът предвижда допълните разходи, без гарантирани приходи, коментира Димитров. По думите му, ако този законопроект бъде приет без допълнителни средства, ще доведе до дългове и фалит. 
Николай Денков ("Продължаваме промяната") посочи, че има селективни фондове за финансиране на лечебни заведения. Това, което ми липсва, е вашето предложение за решаване на този проблем, обърна се той към управляващите. 
Александър Симидчиев ("Демократична България") посочи, че "кървенето на специалисти извън системата" застрашава цялата система и затова ще подкрепят законопроекта. Той коментира, че ако приемат промените, както са в момента, ще поставят малките лечебни заведения под риск, но между първо и второ четене могат да направят текстовете ефективни. 
Георги Георгиев ("Възраждане") попипа дали "Прогресивна България" ще промени настоящия модел, който води до източване на НЗОК и до това да няма адекватно заплащане на медицинските лица. Според него, ако управляващите казват, че не могат да вземат мерки, защото ще е нерегламентирана финансова помощ, това означава, че поддържат  същия корупционен модел на здравеопазването.  
Юлиан Димитров му отговори, че "Прогресивна България" не подкрепя никакви корупционни модели. Фактът, че се разкри тази нерегламентирана дейност в Пловдив, говори, че запушваме течовете, заяви той.  
Лъчезар Иванов (ГЕРБ-СДС) коментира, че е логично след като се обучават, финансирането за младите лекари и специализанти да идва от Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието и науката, не от парите на Здравната каса. Идеята е да надграждаме системата, а не да правим поправки на поправките, добави той. 
Георги Петров (ПБ) посочи, че няма да подкрепят законопроекта, не защото не искат медицинските сестри да взимат повече. Има механизъм и скоро те ще усетят разлика в заплащането, добави той.
Велислав Величков ("Продължаваме промяната") го репликира, че има предложен механизъм в този законопроект. Вие казвате: “Имаме“, ами, дайте го, призова той управляващите.