Приемната грижа е голяма отговорност, но удовлетворението от това да дадеш сигурност, обич и спокойствие на едно дете компенсира трудностите. Това каза Божанка Димитрова, приемен родител от село Изворско, по време на дискусия, част от националната инициатива „Приеми ме“, проведена в Националния пресклуб на БТА във Варна.
Димитрова е приемен родител от 2014 г. Тя разказа, че решението да поеме тази роля е дошло след информационна кампания за набиране на приемни родители, организирана в населеното ѝ място от отдел „Приемна грижа“ в Аксаково. На срещата тя и съпругът й отишли първоначално, за да се запознаят с възможностите и изискванията.
„Чисто професионално съм отглеждала деца в ранна възраст, предимно бебенца. То е едно вълнуващо преживяване. Едно мъничко човеченце, настанено в дома ти“, каза Димитрова. По думите ѝ приемното семейство е полагало грижи предимно за бебета, като ги е приемало с обич, любов и разбиране. За нея най-голямото удовлетворение е да види, че детето се чувства спокойно и сигурно в дома ѝ.
„Когато видиш, че едно дете се усмихва, чувства спокойствие в твоя дом, ти би трябвало да чувстваш радост от това, че се създава тази връзка“, каза тя.
Димитрова призна, че отговорността е голяма и приемната грижа има своите трудности, но те могат да бъдат преодолявани с необходимата подкрепа. Тя разчита преди всичко на своето семейство, както и на екипа от специалисти по приемна грижа. „Аз мога да звънна, мога да се консултирам, да ме изслушат и евентуално веднага да ми решат проблемите, което за мен е много важно – ако имам някакъв проблем, да бъде разрешен за доброто на детето“, посочи приемният родител.
Димитрова освен, че е приемен родител ходи и на работа на четиричасов работен ден. Тя приема приемното родителство като основна част от своята професионална и лична реализация. „Харесва ми, не ми е професия, но просто аз се чувствам пълноценна“, каза тя.
Сред трудностите Димитрова посочи статута на приемните родители, които работят по граждански договори. Според нея би било добре те да имат възможност да бъдат назначавани на трудови договори, което би им осигурило права като отпуски и по-голяма сигурност. „Хубаво би било да бъдем на трудов договор“, каза Димитрова.
Тя заяви, че независимо от трудностите не възнамерява да се отказва от приемната грижа. „Може би затова и съм успяла толкова млада да продължа да бъда пак приемен родител, което аз няма да спра да бъда“, посочи тя.
Дискусията в Националния пресклуб на БТА във Варна е част от националната инициатива „Приеми ме“, насочена към популяризирането на приемната грижа, привличането на нови приемни семейства и обсъждането на предизвикателствата пред услугата.