С възстановка, беседа, филм и изложба отбелязаха 50-годишнината на Музея на гурбетчийското градинарство в Лясковец

С тържество в Музея на гурбетчийското градинарство в Лясковец беше отбелязана неговата 50-а годишнина. Програмата включваше кратка сценична възстановка, интерактивна беседа с гл. ас. д-р Диана Митева, прожекция на филм и изложба, създадена от председателя на Българското самоуправление в Зугло Моника Тютюнкова.
Музеят на гурбетчийското градинарство в Лясковец е единствен по рода си в България и на Балканския полуостров. Той представя историята на българските градинари, покорили Европа и света през XIX и XX век.
Заместник-кметът на Лясковец Емилия Жилиева приветства присъстващите и отбеляза колко е важна връзката със земята, с корените и с всичко онова, което е било в миналото, съществува в настоящето и трябва да бъде предадено на бъдещите поколения.
Пред медиите Жилиева подчерта приноса на лясковските градинари за развитието на зеленчукопроизводството и за утвърждаването на европейските практики в земеделието. Тя обясни, че неслучайно днешният празник е под мотото „Градинарите, които прославиха Лясковец“. Това са първите хора, които изграждат мост между България и Европа, като показват нови начини за отглеждане на зеленчуци и за по-ранното предлагане на продукцията на пазара, каза тя.
Жилиева отбеляза, че българските градинари са впечатлявали европейците със своите умения, включително чрез използването на собствени семена и изграждането на напоителни съоръжения, с които отвеждали вода от големи разстояния до градините си. Тя подчерта още, че след завръщането си от работа в чужбина градинарите пренасяли в България европейския начин на живот и култура. Това намира отражение както в облеклото, така и в бита на местните хора. В музейната експозиция посетителите могат да проследят тази промяна – от традиционното облекло до навлизането на по-модерната европейска мода.
Жилиева изтъкна и значителния принос на градинарите за развитието на Лясковец. Със средствата, които са печелили, те са подпомагали изграждането на училища, читалището и други обществени сгради, вярвайки, че бъдещето се гради не само с труд на полето, но и с инвестиции в образованието и обществото. Тя отправи и призив това наследство да бъде съхранявано и предавано на следващите поколения.
Музеят представя цялостния път на българските гурбетчийски градинари – от сформирането на градинарските тайфи, през условията на живот и труд в чужбина, до организацията на градините им в различни европейски държави, разказа Жилиева. Сред най-ценните експонати е макет, който пресъздава устройството на една типична българска градина, каквито българските градинари са създавали в Унгария, Чехия, Молдова и други страни.
Възстановката „От гурбета до празника. Раждането на една традиция“, създадена специално за юбилея, беше представена от самодейци при Народно читалище „Напредък – 1870“ в Лясковец. Тя пресъздаде един от важните моменти в историята на градинарските дружества – избора на техен покровител. В нея бяха включени сцени, в които градинарите се връщат от гурбет, събират се в дома на своя градинар-организатор и обсъждат кой да бъде покровител на тяхното дружество. След дълги спорове стигат до решението това да бъде Свети Трифон, който е покровител както на лозарите, така и на градинарите, разказа пред медиите авторът на възстановката гл. ас. д-р Диана Митева. След като избират своя покровител, градинарите решават и кога да отбелязват своя празник – на Деня на Свети Трифон, добави тя.
Митева обясни, че изпращането и посрещането на градинарите е имало особено значение за местната общност. Празникът на Свети Трифон се отбелязва малко преди градинарите да заминат на гурбет в страните от Централна и Източна Европа и е бил една от последните възможности всички да се съберат заедно. По време на тези празници градинарите са се занимавали и с благотворителност, правели са дарения за своите градове и села и по този начин са показвали значимостта на своята общност, допълни тя.
Д-р Диана Митева отбеляза, че Музеят на гурбетчийското градинарство съхранява многовековната история на българските градинари още от периода на Възраждането. Посетителите могат да разгледат оригинални градинарски инструменти, семена, експозиции, представящи технологиите за отглеждане на зеленчукови култури, както и възстановки на бита на гурбетчийските градинари. По думите ѝ несъмнено най-уникалният експонат е действащата система за напояване – долапът, който се намира в двора на музея.
На тържеството присъстваха председателят на Общинския съвет в Лясковец Сергей Добрев, заместник-кметът на общината инж. Деница Коева, кметове на близки населени места, бившият дългогодишен кмет на Лясковец Тоню Икономов, който е участвал активно в създаването на музея, делегация от Испания, историкът проф. д-р Пламен Павлов, представители на институции и граждани. Бяха излъчени и видеопоздравления.