Служебният министър на околната среда и водите Юлиян Попов отчете напредък по отпадъците, водите и Черно море

Секторът на отпадъците, водните кризи, депозитната система, политиките за Черно море и ускоряването на екологичните процедури са сред основните теми, по които Министерството на околната среда и водите е постигнало напредък в рамките на мандата на служебното правителство. Това каза служебният министър на околната среда и водите Юлиян Попов на среща с журналисти в Министерството на околната среда и водите (МОСВ), на която отчете работата на министерството и подчерта, че основната задача на кабинета – провеждането на честни избори, е изпълнена успешно.
„За първи път от много години имам усещането, че резултатите от изборите са такива, каквито хората искат да бъдат“, каза Попов и допълни, че като гражданин и гласоподавател е удовлетворен от проведения вот.
По отношение на дейността на МОСВ министърът посочи, че едно от основните направления, по които е работено активно, е секторът „Отпадъци“. По думите му са били променени такси, наредби и вътрешноорганизационни механизми, за да се раздвижи сектор, който той определи като „в много тежко състояние“. Попов подчерта, че проблемите не са решени, но са идентифицирани и са предприети първи стъпки за преодоляването им.
Той съобщи, че са завършени и промените в законодателството, свързано с депозитната система за опаковки, която се очаква от бизнеса и обществото. Според него най-важният ефект от нея ще бъде значителното намаляване на отпадъците и осигуряването на чист отпадък за рециклиране, което има важно икономическо значение. Очакванията му са парламентът да разгледа законопроекта „сериозно и хладно“, а евентуалните корекции да бъдат конструктивни.
Сред основните теми министърът открои и управлението на водите. По думите му в МОСВ е изготвен доклад под наслов „Водните кризи на България“, който обобщава основните проблеми в сектора. Той подчерта, че страната не е изправена пред една, а пред няколко водни кризи – режим на водата в населени места, липса на водоснабдяване в малки села, проблеми с напояването, пресушаване на реки, тежка суша, липса на адаптация към климатичните промени и неефективно управление на водните ресурси.
„Миналата година беше изключително тежка суша, незапомнена. Това са няколко водни кризи, които се обединяват в една обща графа – водните кризи на България“, каза Попов.
Министърът отчете и напредък по линия на използването на научни консултации и финансирането на научни изследвания. По думите му МОСВ е сред ведомствата, които възлагат най-голям обем научни консултации, но досега тези средства не са водели до създаване на научен продукт. След консултации с Българска академия на науките и с ректорите на висши училища е започнала работа по модел, при който държавно финансираните консултантски проекти ще включват сериозен научен компонент с международно признание.
Попов посочи като важно постижение и работата по политиките за Черно море. Той отбеляза, че в парламента вече е внесен законопроект, с който мониторингът на морската среда да бъде възложен на Изпълнителната агенция по околна среда. Според него това е логичната институция, тъй като разполага с мрежа от международно акредитирани лаборатории, най-добрата техника в страната и висок експертен капацитет.
Министърът съобщи още, че по т.нар. норвежка програма се работи по придобиването на първия научноизследователски кораб на МОСВ, специално предназначен за морски изследвания. Той уточни, че реализацията ще отнеме между три и пет години, но процесът вече е задвижен.
Сред инициативите в морската политика Попов открои и бъдещото развитие на остров Свети Кирик и Юлита, където се предвижда изграждането на интердисциплинарен музейно-научен и културен център с международно значение. По думите му е важно, че част от острова е върната към Министерството на културата, което позволява проектът да започне.
Министърът акцентира и върху отварянето на данни в системата на МОСВ. Той посочи, че министерството разполага с огромни масиви от информация, които са важни за научните изследвания, образованието, управлението и инвестиционния процес. Според него отвореният достъп до тези данни улеснява процедурите по оценка на въздействието върху околната среда и ускорява реализацията на инвестиционни проекти.
Като приоритети Попов посочи още картирането на дюните по българското Черноморие и проекта за възстановяване на градските реки. Според него прилагането на нова методика за картиране ще ограничи унищожаването на защитени дюни и ще позволи по-ефективното им опазване.
По темата за градските реки министърът отбеляза, че все повече кметове проявяват интерес към нов подход в управлението на реките в урбанизирана среда, включително и когато става дума за малки реки. По думите му това може да промени градската среда в съответствие със съвременните европейски практики.
Попов коментира и започналата процедура за изработване на нов план за управление на Природен парк Витоша след оттеглянето на стария план. Според него новият документ трябва да се базира на актуални данни, включително нов тип заснемания и възможност за създаване на „дигитален двойник“ на Витоша.
Като важна, но нереализирана в рамките на мандата на служеното правителство задача, Попов посочи идеята за Закон за ландшафта. Той отбеляза, че темата изисква сериозна експертна подготовка и значителен административен ресурс.
Друг ключов въпрос, според него, е драстичното съкращаване на екологичните процедури и обема на документацията по оценки за въздействие върху околната среда. Попов заяви, че в момента в България често се изготвят доклади от стотици и хиляди страници без реална необходимост, което забавя инвестиционните процеси.
По негови оценки, ако процедурите бъдат оптимизирани без компромис с екологичните стандарти, сроковете могат да бъдат съкратени с около година до година и половина, което би имало значителен положителен ефект върху икономиката и инвестиционната среда.
Министърът допълни, че новите технологии и контролираното използване на изкуствен интелект могат съществено да ускорят административните процеси в сектора.