Спасителните археологически проучвания край с. Дърманци се очаква да бъдат подновени през месец март

Около средата на март се очаква да бъдат подновени спасителните археологически проучвания край с. Дърманци, започнали през 2023 г., каза за БТА директорът на Регионалния исторически музей във Враца, археологът Георги Ганецовски. След края им на мястото ще бъде построено съоръжение като част от разширението на трасето на пътя Мездра – Ботевград.
По време на проучвания през миналата година на площ от около 20 дка са открити над 100 обредни ями с ритуално предназначение, разказа Ганецовски. „Много от тях са т.нар. есхари или подвижни огнища, каквито са характерни за южните райони на днешна България от ранната Желязна епоха – V - III век преди Христа. По тях можем да определим социалната принадлежност на хората, които са извършвали този тип обреди. Те явно са били част от ежедневието им – издълбавали са ями, палели се огньове и са принасяли дарове в жертва с различни цели“, посочи археологът. В една от ямите са открити и човешки кости, които се изследват в Националния антропологически институт.
Георги Ганецовски свързва намереното на обекта с разкритията от проучванията на хълма „Калето“ край Мездра, където също са открити подобни обредни ями. „Разкопките дадоха много ценна информация и смело мога да твърдя, че цялата територия между р. Искър и с. Дърманци представлява археологически обект, на който са представени до 3 периода, като преобладава тракийският“, заяви директорът на музея. Двата обекта са на около 300 метра разстояние, но според принасяните дарове може да се направят изводи, че там са живеели хора, които са се различавали по своята класова принадлежност. Докато на „Калето“ са живеели благородници от тракийски произход, принасяли в дар скъпи предмети, дори сребърни накити, то обектът край с.Дърманци е бил населяван от по-обикновени хора, обясни Ганецовски.
Разкритията доказват, че „тази смесица на елементите вода, земя, огън и въздух неминуемо присъства в човешката обредност и това е устойчиво положение, което действа още от праисторическите епохи“, добави археологът.