Старо село предлага възможности за нов културно-исторически туризъм

Старо село, община Сливен, е едно от онези български населени места, които съхраняват историята на няколко епохи и предлагат потенциал за развитие на културно-исторически туризъм. Това каза за БТА кметът на селото Теодора Стоянова, която ръководи населеното място от 2015 година.
Селото се намира в подножието на Стара планина и в неговото землище се крият следи от древността – останки от трако-римския град Авли, както и няколко тракийски гробни могили, изследвани от проф. Георги Китов. Артефакти и образи от тези разкопки са увековечени във витраж, поставен в кметството – дело на студент от Великотърновския университет Джулиано Стоянов. Витражът вече се е превърнал в местна атракция и част от идентичността на селото.
„Старо село има какво да покаже. Това е място, където легендите, природата и историята се преплитат“, казва кметът. Старото име на селото – Мехрем бей – е свързано с предание за турски бей, влюбен в българка. През 1906 година населеното място приема настоящото си име.
Според Стоянова, автентичната атмосфера, тишината и чистият въздух са все по-ценени от съвременните пътешественици, търсещи алтернатива на масовия туризъм. „Имаме природни дадености, исторически пластове и дух, който не се среща навсякъде. Нужно е само да ги покажем“, отбелязва тя.
Въпреки че в селото няма църква, а детската градина и училището са затворени от десетилетия, общността гледа напред. Предстои поставяне на видеонаблюдение с цел по-висока сигурност, а местната управа работи по идеи за обособяване на туристически маршрут, включващ археологическите находки и природни забележителности в района.
По думите на Стоянова, най-голямото предизвикателство е не толкова липсата на ресурси, колкото липсата на активност сред местните. „Всички чакат някой друг да направи нещо. А истината е, че всичко започва от нас самите“, казва тя.
Кметът вярва, че туристическият интерес може да се засили, ако Старо село бъде представено като място за пътуване, духовен отдих и културно преоткриване. „Имаме нужда от малко внимание и малко усилие, за да покажем какво носим. Не става дума само за история, а за усещане – за връзка с миналото и със себе си“, посочва Стоянова.
Тя не крие, че работата ѝ се ръководи не просто от административно задължение, а от чувство за отговорност към общността. „Не е само кметска амбиция – искам хората да разберат, че селото е нашият общ дом. Ако го поддържаме и отворим вратите му, тук ще започнат да идват и други – не само туристи, а и нови съседи“, казва тя с усмивка.