Тя коментира, че приемната грижа остава кауза, която изисква отдаденост и подкрепа, а в обществото все още съществуват стереотипи и недостатъчна информираност по темата.
Александрова посочи, че екипът работи с приемните семейства вече повече от 16 години и между тях са изградени близки отношения и доверие. По думите ѝ, приемните родители получават постоянна подкрепа чрез ежемесечни срещи, консултации и съдействие при възникнали проблеми, особено при настаняване на ново дете.
„Приемните родители ежегодно преминават по две или три обучения, съобразени с техните потребности. Срещите им помагат да обменят опит и да си съдействат при решаването на различни ситуации“, обясни началникът на областния екип.
Александрова отбеляза, че през годините в региона е създадена традиция за организиране на коледни тържества с участието на приемните семейства и децата. Подаръците за подрастващите се осигуряват от фондация „Приятели 2006“ – София, с която екипът работи съвместно повече от десет години.
По думите на Даниела Александрова, Перник е сред пилотните области, в които е започнало развитието на приемната грижа с подкрепата на УНИЦЕФ. В началото броят на приемните семейства е едва две, но след национална информационна кампания той постепенно се увеличава. Част от първите одобрени приемни родители от 2009 г. продължават да се грижат за деца и днес.
„В област Перник броят на приемните семейства се задържа относително постоянен – между 38 и 45, което е достатъчно за нуждите на региона“, каза още Александрова. Тя допълни, че регионът често поема случаи и от София и Софийска област, където действащите приемни родители са по-малко. Според нея, въпреки по-голямата популярност на приемната грижа, в обществото все още съществуват стереотипи и недостатъчна информираност.
„Приемната грижа не е просто работа, а кауза. Ако човек се мотивира единствено финансово, няма как да се справи“, подчерта експертът. Тя призова хората да бъдат по-информирани относно причините за извеждане на деца от биологичните им семейства. По думите ѝ, това се случва само при сериозен риск за живота и здравето на детето – различни форми на насилие, както и при тежки заболявания на родителите, които не им позволяват да полагат адекватни грижи.
„Децата не се извеждат заради бедност. Това се прави само когато има реален риск за тях“, заяви Александрова. Тя допълни, че обществото често не познава в детайли случаите, по които се предприемат мерки за закрила на децата, което води до погрешни реакции и коментари.