Като най-тревожен проблем сред децата Радева определя чувството за безнаказаност и беззаконие. По думите ѝ децата растат с усещането, че имат само права и че никой не може да им забрани или наложи нещо. Към това тя добавя родителското отчуждение и задоволяването единствено на физическите потребности на детето.
По думите на Радева проблемите при децата са отражение на проблемите на възрастните и на обществото като цяло. Според нея ролята на родителя и семейството е определяща за развитието на детето и за преодоляването на отклоненията в поведението му.
Наблюдава се значително увеличение на случаите, при които е упражнено насилие от различно естество, посочва Радева. В много от тях децата не възприемат поведението си като насилие, а като начин да си „върнат“ или да отмъстят.
Не са единични случаите на предварителен сговор, планиране и конкретна цел на извършеното деяние. Има и случаи на организирани прояви след предварителни договорки онлайн, при които желанието за извършването им е подкрепяно и дори поощрявано.
„Децата не проявяват агресия без преди това те самите да са били обект или свидетели на такава“, посочва Радева. Според нея децата нямат необходимия социален опит, за да се предпазят от подобно влияние, и могат да приемат агресията като модел, който ще им помогне да станат популярни или да се утвърдят в определена среда.
Все повече са случаите на тормоз и конфликти, започнали онлайн. По думите ѝ децата все по-често общуват чрез интернет, а конкуренцията за популярност в онлайн пространството може да води до конфликти. Анонимността в някои платформи допълнително засилва усещането за безнаказаност.
В работата на комисията делата, свързани с употребата на психоактивни вещества, са единици. При пряката работа с деца и при срещите в училищата обаче се наблюдава понижаване на възрастта, на която те правят първи опити.
Деца на 9-10 години споделят, че са започнали да употребяват различни вещества основно от желание „да пробват“. Радева посочва и енергийните напитки, райския газ, снуса и други продукти, до които децата имат свободен достъп. Има информация и за ученици, които разпространяват сред свои връстници.
Сред основните проблеми в работата на комисията Радева посочва липсата на партньорство от страна на част от родителите при разглеждането на възпитателните дела и изпълнението на наложените мерки. По думите ѝ някои родители оправдават поведението на децата си, омаловажават проявите им или нямат реален поглед върху причините, довели до тях.
Друг проблем е неявяването на възпитателни дела с нагласата, че случаят ще остане без последствия. Трудност създава и мобилността на семействата и невъзможността да бъдат открити на посочените адреси, понякога в продължение на месеци.
Работата с дете, извършило противообществена проява, се определя според спецификата на случая, причините за деянието и потребностите на детето. В нея се включват различни специалисти, като целта е изграждане на умения за справяне с конфликтни ситуации, подобряване на отношенията с връстниците, промяна на моделите на поведение и „хигиена“ на общуването и приятелската среда. Периодът на работа обикновено е между шест месеца и една година. „Проблемите, довели до определено поведение, не могат да се отстранят за дни или седмици, точно както не са и възникнали за толкова кратък период“, посочва Радева.
Промяната в поведението на детето – емоционална, поведенческа, а понякога и във външния вид и прическата – може да бъде сигнал за проблем. По думите на Радева родителите често отдават подобни промени на възрастта, но зад тях може да стоят тормоз, подигравки, желание за приемане от определена група или стремеж да се избегне конфронтация с по-агресивни връстници.
В Сливен има добре подготвени специалисти – психолози, педагози и социални работници, но родителите често търсят подкрепа късно или предпочитат да запазят проблема в рамките на семейството. Според Радева колкото време е било необходимо за възникването на даден проблем, най-малко толкова е необходимо и за неговото преодоляване.
През последните девет години комисията работи основно по целогодишни превантивни програми. Реализират се девет спортни програми по волейбол, футбол, лека атлетика, джудо, олимпийско карате, баскетбол, бадминтон, спортни игри и плуване.
Програмите са безплатни и с отворен достъп през цялата учебна година. Децата, изпълнили определените критерии, участват в безплатен летен спортен лагер.
Отделно се реализират 24 програми, насочени към конкретните потребности, интереси и възможности на учениците в отделните училища. Сред тях са ателиета по интереси, състезания, викторини, обособяване на антистрес стаи, облагородяване на училищни градинки, походи сред природата и инициативи, свързани с превантивния календар.
Сред програмите е „Килерът на баба“, чрез която децата се връщат към традиции и позабравени умения. В „Изкуство срещу вандализъм“ учениците се учат да работят с графити, като в края на програмата изрисуват част от градската среда.
Всяка година се провеждат пролетен и есенен футболен турнир за училищата от селата в община Сливен и град Кермен. Учениците от училищата в Сливен се състезават в турнир за Купата на кмета по волейбол, баскетбол и футбол. Комисията организира и концерт „Преглед на изкуствата“, който дава възможност за изява на деца с различни интереси.
Радева подчертава, че основната цел на превантивните инициативи е да се даде възможност на всички деца да участват в различни дейности и да имат поле за изява.
„Винаги няколко минути, прекарани с децата ни, са в хиляди пъти по-скъпи и от най-скъпия артикул, който мислим, че ги радва“, каза в заключение Радева.