Притежаването на златото на физическа територия у нас би го предпазило от външни рискове. Нетните покупки на злато от централни банки надхвърлят хиляда тона годишно след 2022 г., което потвърждава златото като фундаментален актив в резервите. Една от причините за този бум е именно стремежът към физическа сигурност, каза Димо Дренчев от „Възраждане“. Това е особено валидно за България - страна, която днес няма контрол над валутата, която използва, добави той.
Националната банка на България днес държи 62% от златния ни резерв в Лондон и твърденията, че златото ни ще е на разположение веднага, щом го поискаме, не издържат теста на реалността, каза Дренчев. Въпреки, че ръководството на БНБ заявява, че златото се съхранява в Лондон, за да се търгува с него по-лесно и то да се инвестира и да носи доход, съществуват притеснения относно прозрачността и физическото състояние на актива ни, каза той. По думите му проблеми със златните резерви в Лондон са докладвани от страни като Русия и САЩ.
„Възраждане“ отдавна отправя призиви към управителя на БНБ да даде ясен отчет относно състоянието на златните ни резерви и тяхното местонахождение, каза Дренчев. С влизането на България в еврозоната всички решения вече се взимат от Европейската централна банка, не в София и няма никаква нужда България да държи златния си резерв в чужбина, каза Дренчев. Според него ръководството на БНБ систематично се проваля и не заслужава доверието на обществото.
От БНБ твърдят, че прибирането на златните резерви обратно в страната би дало лош сигнал за чуждите инвеститори, но ние не сме съгласни с това. Връщането на златото под контрола на държавата ще даде отличен сигнал за край на колониалната зависимост и за възраждане на национално отговорната политика на София, заяви народният представител от "Възраждане".