Възстановяването на гората след пожар може да продължи десетилетия, посочиха за БТА от Югоизтоточното държавно предприятие

Възстановяването на гората след пожар може да продължи години, а понякога и десетилетия, като времето за процеса зависи от вида и силата на пожара, засегнатата растителност, надморската височина и възможностите на природата да възстанови сама нарушената екосистема. Това посочиха от Югоизточното държавно предприятие (ЮИДП) в отговор на запитване на БТА за времето, което е необходимо за възстановяване на гората след пожар.
Горските пожари условно се разделят на низови и върхови. При низовите огънят се движи в ниските слоеве на гората, като изгарят тревата, падналите листа и ниските храсти. При върховите пламъците достигат короните на дърветата и при подходящи условия, особено при силен вятър, се разпространяват изключително бързо. В райони с торф пожарът може да продължи и под земята, като тлеещият торфен слой и високата температура могат да увредят и кореновата система.
Последствията за природата зависят от вида на пожара. При низов пожар, когато дърветата са останали незасегнати, възстановяването може да протече значително по-бързо. Тревната растителност и храстите постепенно се възстановяват, а с тях се връща и хранителната база за животните. В тези случаи животинският свят е по-малко засегнат и много от обитателите могат да останат в района.
При върхов пожар дърветата могат да бъдат сериозно увредени или напълно унищожени. С унищожаването на гората се губят храна, убежища и места за размножаване на множество животински видове. Част от животните успяват да избягат, но други загиват в огъня.
Пожарът засяга не само растителността, но и почвата. При силно нагряване могат да настъпят промени във физичните, химичните и биологичните ѝ свойства, включително загуба на органично вещество и хранителни вещества, промени в структурата и порьозността, както и нарушения в активността на почвените микроорганизми. Последиците зависят от силата на пожара и условията на конкретното място.
След унищожаването на растителната покривка почвата става по-уязвима към ерозия, тъй като корените и растителността вече не я предпазват от оттичането на водата. Данни на Съвместния изследователски център на Европейската комисия показват, че след пожарите в Европа през 2017 г. загубите на почва през първата година са били 11,8 пъти по-високи от референтните нива. В рамките на петгодишния период на изследването не е установено пълно възстановяване на ерозионните процеси до нивата отпреди пожарите.
Възстановяването на почвата е тясно свързано с възстановяването на растителната покривка. За ограничаване на ерозията след пожар могат да се прилагат мерки като мулчиране и използване на органични материали за покриване на почвата, както и поставяне на естествени бариери по склоновете за забавяне на оттичането на водата и задържане на почвения слой. Европейската агенция по околна среда посочва също възстановяването на почвата и водния режим като част от цялостното следпожарно възстановяване на горските екосистеми.
След пожара започва продължителен процес на възстановяване. Когато дървесината е повредена, лесовъдите предприемат необходимите действия за нейното извеждане и усвояване, след което се оценява възможността гората да се възстанови по естествен път.
Естественото възобновяване обикновено е предпочитаният вариант, когато условията го позволяват, посочват от ЮИДП. Природата сама подбира дървесните видове, характерни за конкретното месторастене, което прави новата гора по-добре приспособена към местните условия. Естественото възстановяване е и икономически по-изгодно.
В някои случаи обаче е необходима човешка намеса. Особено в ниските равнинни райони възстановяването на дървесната растителност може да бъде по-трудно. На опожарените терени често започват да се развиват храсти, които затрудняват появата на ново поколение дървета. Тогава лесовъдите подготвят терена и извършват залесяване с млади фиданки.
В планинските райони по-често се разчита на естественото възобновяване. Процесът може да бъде подпомогнат чрез лесовъдски дейности, включително засяване на семена от подходящи дървесни видове. С течение на времето се премахват нежеланите или по-слабите дървета, както и видовете, които не са подходящи за конкретните условия, за да се даде възможност на устойчивите и качествени дървета да се развиват.
Особено предизвикателство представлява възстановяването на опожарени иглолистни гори. При тях естественото възобновяване често е по-трудно и в зависимост от конкретните условия се налага създаването на ново насаждение чрез залесяване.
Международните данни показват, че възстановяването на горските екосистеми след пожар може да бъде продължителен процес. Според данни, обобщени от FAO, възстановяването на засегнатите почвени процеси може да продължи между 5 и 7 години, а при някои условия и десетилетия. Продължителността зависи от силата на пожара и от условията на средата.
Възстановяването на гората обаче не се изчерпва с появата на нови дървета. Необходими са години, за да израснат дърветата, да се възстанови растителността и постепенно да се върнат животните. При унищожаването на гората от огъня се засягат множество елементи от екосистемата – птици, бозайници, насекоми, земноводни и други живи организми, за които гората е дом, източник на храна и убежище.
Европейската агенция по околна среда подчертава, че следпожарното възстановяване трябва да включва не само естествено или подпомогнато естествено възобновяване и залесяване с разнообразни видове, но и мерки за възстановяване на почвата и водния режим. Подходът трябва да бъде съобразен с конкретните природни условия на засегнатата територия.
Най-важната мярка остава превенцията, подчертават от ЮИДП. Информирането, обучението и предупреждението за опасността от пожари са ключови за опазването на горските територии.
„Гората може да се възстанови, но най-добрият начин да я опазим е да не допуснем огънят да я унищожи“, посочват от предприятието.