По повод приликите на съвремието със Средновековието Андреев се върна към романа си „Стъклената река“ от 2004 г., в който пише за „корпоративния феодализъм и глобалното технологично крепостничество“ на задаващия се XXI век.
„Приказката е донякъде вълшебна, донякъде зловеща, каквито са приказките на братя Грим“, каза Младен Влашки по време на премиерата. По думите му тя е вълшебна, докато Фортуна работи в полза на Варко, и става зловеща, когато в живота му се намесва съдбата на хората от XX век.
В романа Варко е момче от ромската общност в Лом, което покорява европейските сцени с музиката си. Появява се и Джанго Райнхарт, който се превръща в един от импулсите за музикалния път на героя. Но идва времето след Първата световна война, когато според Влашки национализмът и популизмът започват да компенсират „рухването на мечтите и идеалите“.
„Махалото на насилието, разбира се, продължава“, каза още Тони Николов. Той направи паралел между Варко и „ангела на историята“ от тезисите на Валтер Бенямин – фигурата, обърната към миналото, пред която историята се разкрива като огромна катастрофа и натрупване на отломки. „Главният герой е пометен от тази история“, добави Николов. По думите му Варко оцелява отново и отново, за да остане не толкова човекът, който трябва да въздаде справедливост, колкото свидетелят на историята.
Според Николов музиката в романа следва същата траектория – от чардаша на Виторио Монти през срещата с Джанго Райнхарт и суинга до реквиема. „Всичко това започва с чардаш и суинг, за да завърши с реквием“, каза той.
Пътят на „Варко“ до издаването е продължил близо десет години, разказа издателят Стойо Вартоломеев. Откъси от романа прочете актрисата Ана Пападопулу. Сед гостите на събитието бяха Владимир Зарев, Валентин Ганев, Руси Чанев.
/младши репортер Калина Стоянова/ БТА