Здравната комисия прие проекта на бюджет на НЗОК за 2026 г.

Парламентарната комисия по здравеопазване прие проекта на бюджет на Националната здравноосигурителна каса НЗОК за 2026 г. „За“ гласуваха 14 от членовете на комисията, „против“ – седем, „въздържал се“ – няма.
Параметрите на проекта на бюджета представи министърът на здравеопазването Катя Ивкова. Увеличението на средствата е с повече от 412 млн. евро спрямо бюджета на НЗОК за 2025 г., каза министър Ивкова. Запазва се размерът на здравноосигурителната вноска от 8% в съотношение 60:40, в изключение на държавните служители, за които съотношението е 80:20 работодател – служител. За първи път се предлага лекарствата да се обособят в две групи, като се предвидят самостоятелни бюджети, посочи тя. Едната група да бъде за оригинални продукти, а втората – за генерични лекарства.
Законопроектът за бюджет на здравната каса предвижда приходи и трансфери за тази година в размер на 5,256 млрд. евро. Приходите от здравни вноски се предвижда да бъдат 3,187 млрд. евро, като се очаква приходите от здравноосигурителни вноски да нараснат с 249,2 млн. евро спрямо 2025 г.
Разходите по законопроекта са с 412,3 млн. евро повече спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2025 година, което представлява ръст от 8,5 на сто на годишна база.
Омбудсманът Велислава Делчева посочи, че разходите не създават конкурентно качество на здравеопазване. Страната ни е с най-високо доплащане от страна на пациентите, а много здравни дейности не се заплащат достатъчно с публични средства. Необходимо е да се подобри достъпът на гражданите до медицинска помощ в отдалечените населени места. Делчева отбеляза с тревога намаляването на средствата с около седем процента за медицински изделия. По думите й в голяма част от случаите възрастни пациенти с тежки хронични заболявания и трайни увреждания са изписвани в състояние, изискващо наблюдение и грижа, но този вид обгрижване не е достатъчно добре финансирано. Липсва и повишаване на средствата за акушерска помощ за здравно неосигурени жени, допълни тя. В момента няма осигурени средства за финансиране на национална детска болница, освен 47 млн. евро за проектирането ѝ. Европейската инвестиционна банка смята, че са нужни над 318 млн. евро и се надявам в следващия бюджет тези пари да бъдат предвидени, каза още Делчева.
Като положително отчитаме номиналното увеличение на средствата, но рамката, предложена за 2026 г., не осигурява достатъчен ръст спрямо инфлацията и високата тежест на преките доплащания, каза д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз. По думите му особено драматично е изоставането в извънболничната помощ. Наложителен е реален ръст на средствата, стимули за задържане на медицинските кадри, дебат за устойчиво увеличаване на приходите, включително чрез повишаване на здравноосигурителната вноска, каза още д-р Брънзалов.
Подкрепяме целевото финансиране на аптеки, извършващи дейности в труднодостъпни населени места и денонощни аптеки, но като слабост в проекта отбелязваме липсата на предвиден ръст в това финансиране, каза Димитър Маринов, председател на Българския фармацевтичен съюз. Средствата, които аптеките получават от здравната каса, няма да бъдат достатъчни и ще настояваме да се повиши с 10% стойността, която Касата плаща на аптеката за отпускане на реимбурсирани лекарства.
Българската генерична фармацевтична асоциация подкрепя проекта за бюджет, специално в частта за лекарства, както и предложението лекарствата да бъдат разделени на две групи, каза Евгени Тасевски, представител на асоциацията. Това е бюджет на възможната стабилност, приемственост и съдържащ мерки за реална генерична политика, добави той.
Предлагаме да се увеличат средствата по методиката, по която се подпомагат аптеките в труднодостъпните населени места, каза Константин Качулев от Национална аптечна браншова асоциация.
От Съюза на лекарските асистенти и фелдшерите предлагаме да бъде създаден самостоятелен финансов механизъм за закупуване на медицински дейности от самостоятелни практики за здравни грижи, каза Александър Александров, председател на съюза.  
Българската асоциация на зъботехниците не може да подкрепи проекта в частта за денталната дейност, включваща изработка на тотална дентална протеза, тъй като доплащането в момента на една протеза е близо 80% от реалната стойност, а това е непосилно за не малка част от пациентите, каза Мария Чотова, председател на асоциацията. Да се осигурят 12 млн. евро, за да се заплащат протезите напълно от Здравната каса и да се прекрати заплащането от страна на пациентите.
В болничната помощ са концентрирани големите разходи и за последните пет години те са увеличени до 85%, но основният механизъм, чрез който се финансира болничната помощ – клиничните пътеки, не се променя от три години, каза Свилена Димитрова от Българската болнична асоциация.
Дали ще има повишаване на заплатите за работещите в държавните и общинските болници, попита Красимир Митов, председател на синдикат „Защита“. По думите му в момента в доста от болниците медиците работят по 12 часа, а през последните три години няма реално увеличение на доходите.
Средствата са достатъчно, подкрепяме бюджета и очакваме да се упражни по-добър контрол, за да може да бъдат удовлетворени пациентите с по-ниско доплащане, а медиците – с по-добро заплащане. Задържането на здравната вноска от 8% е добро, каза Пенка Георгиева, представител на пациентска организация.   
Бюджетът за тази година повтаря структурата и философията на бюджетите в последните над 10 години, особено в пропорцията болнична – извънболнична помощ, каза Джевдет Чакъров от парламентарната група на ДПС. Най-голямото увеличение има в средствата за болничната помощ и за лекарствата, а предвид инфлацията, увеличението в извънболничната помощ реално е нула, допълни той. По думите му реформите в здравеопазването са закъснели. Между първо и второ четене ще направим предложения и ще подкрепим бюджета на НЗОК, каза още Чакъров.
Имаме много критики към проекта на бюджета, каза проф. Костадин Ангелов от ПГ на ГЕРБ-СДС. Принципите и заявките от предизборната кампания на правителството не се виждат в представения проект на бюджет, дори напротив – има отказ от стратегическо управление в тази насока, каза още той. По думите му този бюджет не преследва стратегически направления в здравеопазването, а по-скоро преследва фискални цели. Намаляването на средствата за персонал намалява автоматично заявките, че подуправителят на Касата ще акцентира върху повече контрол. За въвеждане на генерична лекарствена политика проф. Ангелов посочи, че в бюджета има слабости. Той посочи, че между двете четения ще направят предложения, които няма да бъдат свързани с числови изражения, но има много възможности, които са пропуснати в текстовата част на закона и носещи отпечатък върху цялата система.  
Този бюджет не е само финансова рамка,  а трябва да бъде бюджет за провеждане на здравни политики, каза Катя Панева от парламентарната група на „Демократична България“. Панева отбеляза, че липсват програми за ранно откриване на социално значими заболявания и достатъчно средства за профилактика. По думите ѝ болничната помощ остава най-голямото перо в бюджета и затова очакват нови механизми за оценка на болничната помощ, за ограничаване на необосновани хоспитализации. От проекта на бюджет не става ясно какви резултати очакваме в края на годината, каза още Панева. Между първо и второ четене ще направим предложение да бъдат повишени средствата за профилактика, допълни тя.
В приходната част на бюджета приходите от осигуровки от гражданите са много повече от приходите от вноски, осигурени от държавата, каза д-р Александър Симидчиев от парламентарната група на „Демократична България“. По думите му  държавата все повече абдикира от осигуряването на възрастните хора, на децата и други уязвими групи. Необходимо е да има стратегически поглед върху цялата система, защото иначе сме обречени да имаме същите драматични изкривявания, каза още той и уточни, че между двете четения ще внесат предложения за промени.
Очевидно болничната помощ е приоритет, като за да я защитите е предвидено да има 2,4 млн. хоспитализации, 2 млн. клинични процедури, каза акад. Николай Денков от парламентарната група на „Продължаваме промяната“. По думите му би трябвало да се процедира обратно. Към това се добавя липсата на механизми за подобряване на ефективността – електронни съобщения към пациентите, търговете за лекарства и др. По думите му между двете четения може да се предложат мерки за решаване на най-острия въпрос – заплащането на младите лекари, медицински сестри и други медицински специалисти.  
Няма да подкрепим проекта на бюджета, тъй като между този и бюджета на кабинета „Желязков“ за здравната каса няма нищо различно, каза Георги Георгиев от парламентарната група на „Възраждане“.